Предговор към втория том

Ако по принцип не четете уводите на книгите, пропуснете и този. В него ще научите най-вече какво ви предстои в следващите глави и как се стигна до написването на настоящата книга.

Това е втори том на първата чисто българска книга за програмиране с .NET Framework и C#, но въпреки, че фокусира върху .NET Framework 1.1, тя е едно от най-полезните четива в тази област. Написана от специалисти с опит както в практическата работа с .NET, така и в обучението по програмиране, книгата ще ви даде не само основите на .NET програмирането, но и ще ви запознае с някои по-сложни концепции и ще ви предаде от опита на авторите.

За кого е предназначена тази книга?

Вторият том на книгата е предназначен за всички, които са прочели първия том и той им допада. Тя е за всички, които искат да продължат обогатяването на знанията и уменията си за разработка на софтуер за .NET платформата.

Вторият том е просто продължение на първия и включва няколко много важни технологии от .NET Framework, а именно Windows Forms, ASP.NET уеб приложения и уеб услуги.

Тази книга ще ви даде много повече от начални знания. Тя ще ви предаде опит, натрупан в продължение години, и ще ви запознае с утвърдените практики при използването на .NET технологиите.

Книгата е полезна не само за .NET програмисти, но и за всички, които имат желание да се занимават сериозно с разработка на софтуер. В нея се обръща внимание не само на специфичните .NET технологии, но и на някои фундаментални концепции, които всеки програмист трябва добре да знае и разбира.

Необходими начални познания

Тази книга не е подходяща за хора, които никога не са програмирали в живота си. Ако сте абсолютно начинаещ, спрете да четете и просто започнете с друга книга!

Том 2 на книгата не е подходящ за хора, които не са чели (или поне прегледали набързо) първия том. Вторият том е естествено продължение на първия том и е силно свързан с материала, изложен в него. И двете части на книгата са свободно достъпни от Интернет (от адрес http://www. devbg.org/dotnetbook/), така че нямате оправдание да започвате направо от втората. Не ви го препоръчваме!

Какво обхваща вторият том на тази книга?

Програмирането за .NET Framework изисква познания на неговите базови концепции (модел на изпълнение на кода, обща система от типове, управление на паметта, масиви, колекции, символни низове и др.), както и познаване на често използваните технологии – ADO.NET (за достъп до бази от данни), Windows Forms (за приложения с графичен потребителски интерфейс), ASP.NET (за уеб приложения и уеб услуги) и др.

Първият том на книгата обхваща основните концепции в .NET програмирането (от езика C# до ADO.NET), а вторият – по-сложните технологии като Windows Forms, ASP.NET, уеб услуги, нишки, мрежово програмиране, сигурност и др.

Във втория том се обръща внимание на създаването на графичен потребителски интерфейс с Windows Forms и уеб-базирани приложения с ASP.NET. Ще бъдат разгледани и някои по-сложни концепции като отражение на типовете, сериализация, многонишково програмиране, уеб услуги, отдалечено извикване на методи (remoting), взаимодействие с неуправляван код, асемблита, управление на сигурността, по-важни инструменти за разработка и др. Ще бъде разгледана и свободната имплементация на .NET Framework за Linux и други операционни системи Mono. Накрая ще бъде описана разработката на един цялостен практически проект, който обхваща всички по-важни технологии и демонстрира добрите практики при изграждането на .NET приложения.

Фокусът е върху .NET Framework 1.1

Всички теми са базирани на .NET Framework 1.1, Visual Studio .NET 2003 и MS SQL Server 2000. За съжаление по време на изготвянето на текста на книгата (през 2004-2005 г.) версия 2.0 на .NET платформата едва прохождаше и това наложи да не бъдат включени новостите от него.

Надяваме се в следващото издание на книгата авторският колектив да намери време и сили да обнови съдържанието с новостите от .NET 2.0 и да отправи поглед към .NET 3.0.

Как е представена информацията?

Въпреки големия брой автори, съавтори и редактори, стилът на текста в книгата е изключително достъпен. Съдържанието е представено в добре структуриран вид, разделено с множество заглавия и подзаглавия, което позволява лесното му възприемане, както и бързото търсене на информация в текста.

Настоящата книга е написана от програмисти за програмисти. Авторите са действащи софтуерни разработчици, хора с реален опит както в разработването на софтуер, така и в обучението по програмиране. Благодарение на това качеството на изложението е на много високо ниво.

Всички автори ясно съзнават, че примерният сорс код е едно от най-важните неща в една книга за програмиране. Именно поради тази причина текстът е съпроводен с много, много примери, илюстрации и картинки.

Въобще някой чете ли текста, когато има добър и ясен пример? Повечето програмисти първо гледат дали примерът ще им свърши работа, и само ако нещо не е ясно, се зачитат в текста (това всъщност не е никак добра практика, но такава е реалността). Ето защо многото и добре подбрани примери са един от най-важните принципи, залегнали в тази книга.

Поглед към съдържанието на втория том

Книгата се състои от 29 глави, които поради големия обем са разделени в два тома. Том 1 съдържа първите 14 глави, а том 2 – останалите 15. Това важи само за хартиеното издание на книгата. В електронния вариант тя се разпространява като едно цяло.

Нека направим кратък преглед на всяка една от главите и да се запознаем с нейното съдържание, за да разберем какво ни очаква по-нататък. Главите от втория том можете да намерите в настоящото издание, а останалите – в първи том.

Глава 15. Графичен потребителски интерфейс с Windows Forms

В глава 15 се разглеждат средствата на Windows Forms за създаване на прозоречно-базиран графичен потребителски интерфейс (GUI) за .NET приложенията. Представят се програмният модел на Windows Forms, неговите базови контроли, средствата за създаване на прозорци, диалози, менюта, ленти с инструменти и статус ленти, както и някои по-сложни концепции като: MDI приложения, data-binding, наследяване на форми, хостинг на контроли в Internet Explorer, работа с нишки във Windows Forms и др.

Автори на главата са Радослав Иванов (по-голямата част) и Светлин Наков. Текстът е базиран на лекцията на Светлин Наков по същата тема. Редактори са Светлин Наков и Пламен Табаков.

Глава 16. Изграждане на уеб приложения с ASP.NET

В глава 16 се разглежда разработката на уеб приложения с ASP.NET. Представят се програмният модел на ASP.NET, уеб формите, кодът зад тях, жизненият цикъл на уеб приложенията, различните типове контроли и техните събития. Показва се как се дебъгват и проследяват уеб приложения. Отделя се внимание на валидацията на данни, въведени от потребителя. Разглежда се концепцията за управление на състоянието на обектите – View State и Session State. Демонстрира се как могат да се визуализират и редактират данни, съхранявани в база от данни. Дискутират се разгръщането и конфигурирането на ASP.NET уеб приложенията в Internet Information Server (IIS) и сигурността при уеб приложенията.

Автори на главата са Михаил Стойнов, Рослан Борисов, Стефан Добрев, Деян Варчев, Иван Митев и Христо Дешев. Текстът е базиран на лекцията на Михаил Стойнов по същата тема. Редактори са Иван Митев и Пламен Табаков.

Тази глава беше най-обемната, най-трудната и най-бавно написаната. Поради някои проблемни ситуации в авторския колектив се наложи на няколко пъти да се сменят авторите и това реално забави целия втори том. За радост всичко приключи успешно.

Глава 17. Многонишково програмиране и синхронизация

В глава 17 се разглежда многозадачността в съвременните операционни системи и средствата за паралелно изпълнение на програмен код, които .NET Framework предоставя. Обръща се внимание на нишките (threads), техните състояния и управлението на техния жизнен цикъл – стартиране, приспиване, събуждане, прекратяване и др.

Разглеждат средствата за синхронизация на нишки при достъп до общи данни, както и начините за изчакване на зает ресурс и нотификация при освобождаване на ресурс. Обръща се внимание както на синхронизационните обекти в .NET Framework, така и на неуправляваните синхронизационни обекти от операционната система.

Изяснява се концепцията за работа с вградения в .NET Framework пул от нишки (thread pool), начините за асинхронно изпълнение на задачи, средствата за контрол над тяхното поведение и препоръчваните практики за работа с тях.

Автор на главата е Александър Русев. Текстът е базиран в голямата си част на лекцията на Михаил Стойнов и авторските бележки в нея. редактори са Иван Митев, Георги Митев, Георги Митев, Яни Георгиев и Минчо Колев.

Глава 18. Мрежово и Интернет програмиране

В глава 18 се разглеждат някои основни средства, предлагани от .NET Framework за мрежово програмиране. Главата започва със съвсем кратко въведение в принципите на работа на съвременните компютърни мрежи и на Интернет и продължава с протоколите, чрез които се осъществява мрежовата комуникация. Обект на дискусия са както класовете за работа с TCP и UDP сокети, така и някои класове, предлагащи по-специфични възможности, като представяне на IP адреси, изпълняване на DNS заявки и др. В края на главата ще се представят средствата за извличане на уеб-ресурси от Интернет и на класовете за работа с e-mail в .NET Framework.

Автори на главата са Ивайло Христов и Георги Пенчев. Текстът широко използва лекцията на Ивайло Христов по същата тема. Редактори са Венцислав Попов, Стефан Чанков, Лъчезар Георгиев и Теодор Стоев.

Глава 19. Отражение на типовете (Reflection)

В глава 19 се представя понятието Global Assembly Cache (GAC) и отражение на типовете (reflection). Разглеждат се начините за зареждане на асембли. Демонстрира се как може да се извлече информация за типовете в дадено асембли и за членовете на даден тип. Разглеждат се начини за динамично извикване на членове от даден тип. Обяснява се как може да се създаде едно асембли, да се дефинират типове в него и асемблито да се запише във файл по време на изпълнение на програмата.

Автор на главата е Димитър Канев. Текстът е базиран на лекцията на Ивайло Христов по същата тема. Редактор е Светлин Наков.

Глава 20. Сериализация на данни

В глава 20 се разглежда сериализацията на данни в .NET Framework. Обяснява се какво е сериализация, за какво се използва и как се контролира процесът на сериализация. Разглеждат се видовете форматери (formatters). Обяснява се какво е XML сериализация, как работи тя и как може да се контролира изходният XML при нейното използване.

Автор на главата е Радослав Иванов. Текстът е базиран на лекцията на Михаил Стойнов по същата тема. Редактор е Светлин Наков.

Глава 21. Уеб услуги с ASP.NET

В глава 21 се разглеждат уеб услугите, тяхното изграждане и консумация чрез ASP.NET и .NET Framework. Обект на дискусия са основните технологии, свързани с уеб услугите, и причината те да се превърнат в стандарт за интеграция и междуплатформена комуникация. Представят се различни сценарии за използването им. Разглежда се програмният модел за уеб услуги в ASP.NET и средствата за тяхното изграждане, изпълнение и разгръщане (deployment). Накрая се дискутират някои често срещани проблеми и утвърдени практики при разработката на уеб услуги чрез .NET Framework.

Автори на главата са Стефан Добрев и Деян Варчев. В текста са използвани материали от лекцията на Светлин Наков по същата тема. Технически редактор е Мартин Кулов.

Глава 22. Отдалечено извикване на методи (Remoting)

В глава 22 се разглежда инфраструктурата за отдалечени извиквания, която .NET Framework предоставя на разработчиците. Обясняват се основите на Remoting технологията и всеки един от нейните компоненти: канали, форматери, отдалечени обекти и активация. Дискутират се разликите между различните типове отдалечени обекти. Обясняват се техният жизнен цикъл и видовете маршализация. Стъпка по стъпка се достига до създаването на примерен Remoting сървър и клиент. Накрая се представя един гъвкав и практичен начин за конфигуриране на цялата Remoting инфраструктура чрез конфигурационни файлове.

Автор на главата е Виктор Живков. В текста са използвани материали от лекцията на Светлин Наков. Редактори са Иван Митев и Светлин Наков.

Глава 23. Взаимодействие с неуправляван код

Глава 23 разглежда как можем да разширим възможностите на .NET Framework чрез употреба на предоставените от Windows приложни програмни интерфейси (API). Дискутират се средствата за извикване на функционалност от динамични Win32 библиотеки и на проблемите с преобразуването (маршализацията) между Win32 и .NET типовете.

Обръща се внимание на връзката между .NET Framework и COM (компонентният модел на Windows). Разглеждат се както извикването на COM обекти от .NET код, така и разкриването на .NET компонент като COM обект. Демонстрира се и технологията IJW за използване на неуправляван код от програми, написани на Managed C++.

Автор на главата е Мартин Кулов. Текстът е базиран на неговата лекция по същата тема. Технически редактор е Галин Илиев.

Глава 24. Управление на паметта и ресурсите

В глава 24 се разглежда писането на правилен и ефективен код по отношение използването на паметта и ресурсите в .NET Framework. В началото се прави сравнение на предимствата и недостатъците на ръчното и автоматичното управление на памет и ресурси. След това се разглежда по-обстойно автоматичното им управление с фокус най-вече върху системата за почистване на паметта в .NET (т. нар. garbage collector). Обръща се внимание на взаимодействието с нея и практиките, с които можем да й помогнем да работи възможно най-ефективно.

Автори на главата са Стоян Дамов и Димитър Бонев. Технически редактор е Светлин Наков.

Глава 25. Асемблита и разпространение (deployment)

В глава 25 се разглежда най-малката съставна част на .NET приложенията – асембли, различните техники за разпространение на готовия софтуерен продукт на клиентските работни станции и някои избрани техники за създаване на инсталационни пакети и капаните, за които трябва да се внимава при създаване на инсталационни пакети.

Автор на тази глава е Галин Илиев. В текста е използвана частично лекцията на Михаил Стойнов. Редактор е Явор Янев.

Глава 26. Сигурност в .NET Framework

В глава 26 се разглежда как .NET Framework подпомага сигурността на създаваните приложения. Това включва както безопасност на типовете и защита на паметта, така и средствата за защита от изпълнение на нежелан код, автентикация и оторизация, електронен подпис и криптография. Разглеждат се технологиите на .NET Framework като Code Access Security, Role-Based Security, силно-именувани асемблита, цифрово подписване на XML документи (XMLDSIG) и други.

Автори на главата са Тодор Колев и Васил Бакалов. В текста е широко използвана лекцията на Светлин Наков по същата тема. Технически редактор е Станислав Златинов.

Глава 27. Mono - свободна имплементация на .NET

В глава 27 се разглежда една от алтернативите на Microsoft .NET Framework – проектът с отворен код Mono. Обясняват се накратко начините за инсталиране и работа с Mono, използването на вградените технологии ASP.NET и ADO.NET, както и създаването на графични приложения. Дават се и няколко съвети и препоръки за писането на преносим код.

Автори на главата са Цветелин Андреев и Антон Андреев. Текстът е базиран на лекцията на Антон Андреев по същата тема. Технически редактор е Светлин Наков. Като редактори участват още Соня Бибиликова, Мартин Кирицов, Николай Митев и Александър Николов.

Глава 28. Помощни инструменти за .NET разработчици

В глава 28 се разглеждат редица инструменти, използвани при разработката на .NET приложения. С тяхна помощ може значително да се улесни изпълнението на някои често срещани програмистки задачи. Изброените инструменти помагат за повишаване качеството на кода, за увеличаване продуктивността на разработка и за избягване на някои традиционни трудности при поддръжката. Разглеждат се в детайли инструментите .NET Reflector, FxCop, CodeSmith, NUnit (заедно с допълненията към него NMock, NUnitAsp и NUnitForms), log4net, NHibernate и NAnt.

Автори на главата са Иван Митев и Христо Дешев. Текстът е по техни авторски материали. Редактори са Теодора Пулева и Борислав Нановски.

Глава 29. Практически проект

В глава 29 се дискутира как могат да се приложат на практика технологиите, разгледани в предходните теми. Поставена е задача да се разработи един сериозен практически проект – система за запознанства в Интернет с възможност за уеб и GUI достъп.

При реализацията на системата се преминава през всичките фази от разработката на софтуерни проекти: анализиране и дефиниране на изискванията, изготвяне на системна архитектура, проектиране на база от данни, имплементация, тестване и внедряване на системата.

При изготвяне на архитектурата приложението се разделя на три слоя – база от данни (която се реализира с MS SQL Server 2000), бизнес слой (който се реализира като ASP.NET уеб услуга) и клиентски слой (който се реализира от две приложения – ASP.NET уеб клиент и Windows Forms GUI клиент).

Ръководител на проекта е Ивайло Христов. Автори на проекта са: Ивайло Христов (отговорен за Windows Forms клиента), Тодор Колев и Ивайло Димов (отговорни за уеб услугата и базата данни) и Бранимир Ангелов (отговорен за ASP.NET уеб клиента). Инсталаторът на проекта е създаден от Галин Илиев. Технически редактори на кода са Мартин Кулов, Светлин Наков, Стефан Добрев и Деян Варчев.

Автори на текста са Ивайло Христов, Тодор Колев, Ивайло Димов и Бранимир Ангелов. Технически редактор е Иван Митев. Редактор на текста е Вера Моллова.

Авторският колектив

Авторският колектив се състои от над 30 души – автори, съавтори, редактори и други. Ще представим всеки от тях с по няколко изречения (подредбата е по азбучен ред).

Александър Русев

Александър Русев е програмист във фирма Johnson Controls (www.jci.com), където се занимава с разработка на софтуер за леки автомобили. Завършил е Технически университет – София, специалност компютърни системи и технологии. Александър се е занимавал и с разработка на софтуер за мобилни телефони. Професионалните му интереси включват Java технологиите и .NET платформата. Можете да се свържете с Александър по e-mail: arussev@gmail.com.

Александър Хаджикръстев

Александър Хаджикръстев е софтуерен архитект със сериозен опит в областта на проектирането и разработката на уеб базирани системи и e-commerce приложения. Той е сътрудник и консултант на PC Magazine България (www.sagabg.net/PCMagazine/) и почетен член на Българската асоциация на софтуерните разработчици (www.devbg.org). Александър има дългогодишен опит като ръководител на софтуерни проекти във фирми, базирани в България и САЩ. Професионалните му интереси са свързани с проектирането и изграждането на .NET приложения, разработването на експертни системи и софтуер за управление и автоматизация на бизнес процеси.

Антон Андреев

Антон Андреев работи като ASP.NET уеб разработчик във фирма Elements of Art (www.eoa.bg). Той се интересува се от всичко, свързано с компютрите и най-вече с .NET и Linux. Като ученик се е занимавал с алгоритми и е участвал в олимпиади по информатика. Завършил е математическа гимназия и езикова гимназия с английски език, а в момента е студент в специалност информатика във Факултета по математика и информатика (ФМИ) на Софийски университет "Св. Климент Охридски". Работил е и като системен администратор във ФМИ и сега продължава да подпомага проектите на факултета, разработвайки нови сайтове. Неговият личен сайт е достъпен от адрес: http://debian.fmi.uni-sofia.bg/~toncho/portfolio/. Можете да се свържете с Антон по e-mail: anton.andreev@fmi.uni-sofia.bg.

Бранимир Ангелов

Бранимир Ангелов е софтуерен разработчик във фирма Gugga (www.gugga.net) и студент във Факултета по Математика и информатика на Софийски университет "Св. Климент Охридски", специалност компютърни науки. Неговите професионални интереси са в областта на обектно-ориентирания анализ, моделиране и програмиране, уеб технологиите и в частност изграждането на RIA (Rich Internet Applications) и разработката на софтуер за мобилни устройства. Бранимир е печелил грамоти и отличия от различни състезания, както и първо място на Националната олимпиада по информационни технологии, на която е бил и жури година по-късно.

Васил Бакалов

Васил Бакалов е студент, последен курс, в Американския университет в България, специалност Информатика. Той е председател на студентския клуб по информационни технологии и е студент-консултант на Microsoft България за университета. В рамките на клуба се занимава с управление на проекти и консултации по изпълнението им. Като студент-консултант на Microsoft България Васил подпомага усилията на Microsoft да поддържа тясна връзка със студентите и да ги информира и обучава по най-новите й продукти и технологии. Васил работи и като сътрудник на PC Magazine България от няколко години и има редица статии и коментари в изданието. В университета той предлага и изготвя план за курс по практическо изучаване на роботика, като разширение на обучението по изкуствен интелект, който е одобрен и внедрен. Той работи и с няколко ИТ фирми, където изгражда решения, базирани на .NET платформата. Притежава професионална сертификация от Microsoft. Можете да се свържете с Васил по e-mail: dotnetbook@vassil.info.

Виктор Живков

Виктор Живков е софтуерен инженер в Интерконсулт България (www.icb.bg). В момента е студент в Софийски Университет "Св. Климент Охридски", специалност информатика. Професионалните му интереси са основно в областта на решенията, базирани на софтуер от Microsoft. Виктор има сериозен опит в работата с .NET Framework, Visual Studio .NET и Microsoft SQL Server. Той участва в проекти за различни информационни системи, главно за Норвегия. Членува в БАРС от 2005 година. За връзка с Виктор можете да използвате неговия e-mail: viktor.zhivkov@gmail.com.

Деян Варчев

Деян Варчев е старши уеб разработчик във фирма Vizibility (www.vizibility.net). Неговите отговорности включват проектирането и разработката на уеб базирани приложения, използващи последните технологии на Microsoft, проучване на новопоявяващи се технологии и планиране на тяхното внедряване в производството, както и обучение на нови колеги. Неговите професионални интереси са свързани тясно с технологиите на Microsoft – .NET платформата, SQL Server, IIS, BizTalk и др. Деян е студент по информатика във Факултета по математика и информатика на Софийски университет "Св. Климент Охридски".

Димитър Бонев

Димитър Бонев е софтуерен разработчик във фирма Formula Telecom Solutions (www.fts-soft.com). Той отговаря за разработването на уеб базирани приложения за корпоративни клиенти, както и за някои модули и инструменти, свързани с вътрешния процес на разработка във фирмата. Професионалните му интереси са насочени предимно към .NET платформата, методологията extreme programming и софтуерния дизайн. Димитър е завършил ВВВУ "Г. Бенковски", специалност компютърна техника. Той има богат опит в разработването на софтуерни решения, предимно с технологиите на Microsoft и Borland.

Димитър Канев

Димитър Канев е разработчик на софтуер във фирма Медсофт (www.medsoft.biz). Той е завършил Факултета по математика и информатика на Софийски университет "Св. Климент Охридски", специалност информатика. Професионалните му интереси са основно в областта на решенията, базирани на софтуер от Microsoft. Димитър има сериозен опит в работата с Visual Studio .NET, Microsoft SQL Server и ГИС системи. Работил е в проекти за изграждане на големи информационни системи, свързани с ГИС решения, и експертни системи за медицински лаборатории.

Галин Илиев

Галин Илиев е ръководител на проекти и софтуерен архитект в българския офис на Technology Services Consulting Group (www.wordassist. com). Галин е участвал в проектирането и разработването на големи информационни системи, Интернет сайтове с управление на съдържанието, допълнения и интеграция на MS Office със системи за управление на документи. Той притежава степен бакалавър по мениджмънт и информационни технологии, а също и сертификация MCSD за Visual Studio 6.0 и Visual Studio .NET. Той има сериозен опит с работата с Visual Studio .NET, MS SQL Server, MS IIS и MS Exchange. Личният му сайт е достъпен от адрес www.galcho.com, а e-mail адресът му е Iliev@galcho.com.

Георги Пенчев

Георги Пенчев е софтуерен разработчик във фирма Symex България (www.symex.bg), където отговаря за разработка на финансово ориентирани графични Java приложения и на Интернет финансови портали с Java и PHP. Участвал е в изграждането на продукти за следене и обработка на борсови индекси и котировки за Българската фондова борса. Георги е студент по информатика във Факултета по математика и информатика на Софийски университет "Св. Климент Охридски". Професионалните и академичните му интереси са насочени към Java и .NET технологиите, биоинформатикатa, теоретичната информатика, изкуствения интелект и базите от знания. През 2004 и 2005 г. е асистент в курса по "Информационни технологии" за студенти с нарушено зрение и в практическия курс по "Структури от данни и програмиране" в Софийски университет. Можете да се свържете с Георги по e-mail: pench_wot@yahoo.com.

Иван Митев

Иван Митев е софтуерен разработчик във фирма EON Technologies (www.eontechnologies.bg). Той е завършил Факултета по математика и информатика на Софийски университет "Св. Климент Охридски", специалност информатика. Иван е участвал в проектирането и реализацията на множество информационни системи, основно ГИС решения. Професионалният му опит е в разработки предимно с продукти и технологии на Microsoft. Основните интереси на Иван са в създаването на качествени и ефективни софтуерни решения чрез използването на подходящи практики, технологии и инструменти. Технически уеблог, който той поддържа от началото на 2004 година, е с акцент върху .NET програмирането и е достъпен на адрес http://immitev.blogspot.com. Можете да се свържете с Иван по e-mail: immitev@gmail.com.

Ивайло Димов

Ивайло Димов е софтуерен разработчик във фирма Gugga (www.gugga.com). Неговите интереси са в областта на обектно-ориентираното моделиране, програмиране и анализ, базите от данни, уеб приложенията и приложения, базирани на Microsoft .NET Framework. В момента Ивайло е студент във Факултета по математика и информатика на Софийски университет "Св. Климент Охридски", специалност Компютърни науки. Той е сертифициран от Microsoft разработчик и е печелил редица грамоти и отличия от състезания по програмиране. През 2004 г. е победител в Националната олимпиада по информационни технологии и е участвал в журито на същата олимпиада година по-късно.

Ивайло Христов

Ивайло Христов е преподавател в Софийски университет "Св. Климент Охридски", където води курсове по "Програмиране за .NET Framework", "Качествен програмен код", "Увод в програмирането", "Обектно-ориентирано програмиране" и "Структури от данни в програмирането". Неговите професионални интереси са в областта на .NЕТ технологиите и Интернет технологиите. Като ученик Ивайло е участник в редица национални състезания и конкурси по програмиране и е носител на престижни награди и отличия. Той участва в екип, реализирал образователен проект на Microsoft Research в областта на .NET Framework. Личният сайт на Ивайло е достъпен от адрес: www.ivaylo-hristov.net.

Лазар Кирчев

Лазар Кирчев е завършил Факултета по математика и информатика на Софийски университет "Св. Климент Охридски" и в момента е дипломант в специализация "Информационни системи". Той работи в Института за паралелна обработка на информацията към БАН по съвместен проект между Факултета по математика и информатика и БАН за изграждане на grid система. Неговите интереси включват .NET платформата, grid системите и базите от данни.

Манол Донев

Манол Донев е софтуерен разработчик във фирма telerik (www.telerik. com). Той е част от екипа, който разработва уеб-базираната система за управление на съдържание Sitefinity (www.sitefinity.com). Манол е студент във Факултета по математика и информатика на Софийски университет "Св. Климент Охридски", специалност Информатика. Неговите професионални интереси обхващат най-вече .NET технологиите (в частност ASP.NET уеб приложения, XML и уеб услуги). Можете да се свържете с Манол по e-mail: manol.donev@gmail.com.

Мартин Кулов

Мартин Кулов е сертифициран инструктор и разработчик по програмите Microsoft Certified Trainer (MCT) и MCSD.NET. През 2006 г. е награден от Майкрософт с наградата Most Valuable Professional (MVP). Той е директор направление .NET към Национална академия по разработка на софтуер, където е отговорен за разработка на курсове, обучение и проучване на най-новите технологии на Майкрософт като Visual Studio Team System, Indigo, WSE, ASP.NET, Analysis Services 2005, VSTO, Atlas и др. Мартин е почетен член на Българската асоциация на разработчиците на софтуер (БАРС), член на SofiaDev .NET потребителската група, лектор при международната .NET асоциация - INETA и лектор на редица семинари на Майкрософт. Той е регионален президент на Международната асоциация на софтуерните архитекти (IASA) за България. Неговият личен дневник (блог) може да намерите на адрес http://www.codeattest.com/blogs/martin.

Михаил Стойнов

Михаил Стойнов е софтуерен разработчик във фирма MPS (www.mps.bg), която е подизпълнител на Siemens A.G. Той се занимава професионално с програмиране за платформите Java и .NET Framework от няколко години. Участва като лектор в преподавателския екип на курсовете "Програмиране за .NEТ Framework" и "Качествен програмен код". Той е студент-консултант на Майкрософт България за Софийски университет през последните 2 години и подпомага разпространението на най-новите продукти и технологии на Microsoft в университета. Михаил е бил лектор на международни конференции за ГИС системи. Интересите му обхващат разработка на уеб приложения, приложения с бази от данни, изграждане на сървърни системи и участие в академични дейности.

Моника Алексиева

Моника Алексиева е софтуерен разработчик във фирма Солвер / Мидакс (www.midax.com). В момента следва специалност информатика във Факултета по математика и информатика на Софийски университет "Св. Климент Охридски". Моника има професионален опит в разработката за .NET Framework с езика C# и е сертифициран от Microsoft разработчик за .NET платформата. Нейните интереси са в областта на технологиите за изграждането на графичен потребителски интерфейс и разработката на приложения за мобилни устройства. През 2004 година Моника е асистент по "Структури от Данни" в Софийски университет.

Николай Недялков

Николай Недялков е президент на Асоциацията за информационна сигурност (www.iseca.org) която е създадена с цел прилагане на най-добрите практики за осигуряване на информационната сигурност на национално ниво и при извършването на електронен бизнес. Николай е професионален разработчик на софтуер, консултант и преподавател с дългогодишен опит. Той е автор на статии и лектор на множество конференции и семинари в областта на софтуерните технологии и информационна сигурност. Преподавателският му опит се простира от асистент по "Структури от данни в програмирането", "Обектно-ориентирано програмиране със C++" и "Visual C++" до лектор в курсовете "Мрежова сигурност", "Сигурен програмен код", "Интернет програмиране с Java", "Конструиране на качествен програмен код", "Програмиране за платформа .NET" и "Разработка на приложения с Java". Интересите на Николай са концентрирани върху техническата и бизнес страната на информационната сигурност, Java и .NET технологиите и моделирането и управлението на бизнес процеси в големи организации. Николай има бакалавърска степен от Факултета по математика и информатика на Софийски университет "Св. Климент Охридски". Като ученик е дългогодишен състезател по програмиране, с редица призови отличия. През 2004 г. е награден от Президента на България Георги Първанов за приноса му към развитието на информационните технологии и информационното общество. Той е почетен член на БАРС. Личният му сайт е достъпен от адрес: www.nedyalkov.com.

Панайот Добриков

Панайот Добриков е софтуерен архитект в SAP A.G., Java Server Technology (www.sap.com), Германия и е отговорен за координацията на софтуерните разработки в SAP Labs България. Той е завършил Факултета по математика и информатика на Софийски университет "Св. Климент Охридски", специалност информатика. Панайот е дългогодишен участник (като състезател и ръководител) в ученически и студентски състезания по програмиране и е носител на много престижни награди в страната и чужбина. Той е автор на книгите "Програмиране = ++Алгоритми;" (www. algoplus.org) и "Java Programming with SAP Web Application Server", както и на десетки научно-технически публикации. През периода 2001-2003 води курсовете "Проектиране и анализ на компютърни алгоритми" и "Прагматика на обектното програмиране" в Софийски университет. Можете да се свържете с Панайот по e-mail: dobrikov@gmail.com.

Преслав Наков

Преслав Наков е аспирант по изкуствен интелект в Калифорнийския университет в Бъркли (www.berkeley.edu), САЩ. Неговият професионален опит включва шестгодишна работа като софтуерен разработчик във фирмите Комсофт (www.comsoft.bg) и Рила Солюшънс (www.rila.bg). Интересите му са в областта на компютърната лингвистика и биоинформатикатa. Преслав получава магистърската си степен по информатика от Софийски университет "Св. Климент Охридски". Той е носител е на бронзов медал от Балканиада по информатика, заемал призови места в десетки национални състезания по програмиране като ученик и студент. Състезател е, а по-късно и треньор на отбора на Софийския университет, участник в Световното междууниверситетско състезание по програмиране (ACM International Collegiate Programming Contest). Той е асистент в множество курсове във Факултета по математика и информатика на Софийски университет, лектор-основател на курсовете "Проектиране и анализ на компютърни алгоритми" и "Моделиране на данни и проектиране на бази от данни". Преслав е автор на книгите "Основи на компютърните алгоритми" и "Програмиране = ++Алгоритми;" (www.algoplus.org). Той има десетки научни и научнопопулярни публикации в престижни международни и национални издания. Той е първият носител на наградата "Джон Атанасов" за принос към развитието на информационните технологии и информационното общество, учредена от президента на България Георги Първанов.

Радослав Иванов

Радослав Иванов е софтуерен разработчик във фирма Медсофт (www. medsoft.biz) и студент в специалност информатика във Факултета по математика и информатика на Софийски университет "Св. Климент Охридски". Професионалните му интереси са в областта на информационната сигурност и продуктите и технологиите на Microsoft.

Рослан Борисов

Рослан Борисов е софтуерен инженер във фирма Сирма Груп (www.sirma.bg), звено на Сирма Бизнес Консултинг. Професионалните му интереси са свързани основно с изграждане на приложения, базирани на технологии на Microsoft. Специализирал е в областта на билинг системи, като и основни и сателитни банкови системи. Има сериозен опит с платформата .NET Framework и сървърите за бази от данни Microsoft SQL Server и Oracle. Участва в различни проекти, свързани с български и чужди банки. В момента Рослан е студент в Нов български университет, специалност информатика. Можете да се свържете с него на e-mail: rosborisov@gmail.com.

Светлин Наков

Светлин Наков е директор на направление "обучение" на Националната академия по разработка на софтуер (http://academy.devbg.org), където обучава софтуерни специалисти за практическа работа в ИТ индустрията с Java и .NET платформите. Той е хоноруван преподавател по съвременни софтуерни технологии в Софийски университет "Св. Климент Охридски", където води курсове по "Проектиране и анализ на компютърни алгоритми", "Интернет програмиране с Java", "Мрежова сигурност", "Програмиране за .NET Framework", "Качествен програмен код" и "Разработка на уеб приложения с Java". Светлин има сериозен професионален опит като софтуерен разработчик и консултант. Неговите интереси обхващат Java технологиите, .NET платформата и информационната сигурност. Той е завършил бакалавърската и магистърската си степен във Факултета по математика и информатика на Софийски университет "Св. Климент Охридски". Като ученик и студент Светлин е победител в десетки национални състезания по програмиране и е носител на 4 медала от международни олимпиади по информатика. Той има десетки научни и технически публикации, свързани с разработката на софтуер, в български и чуждестранни списания и е автор на книгите "Интернет програмиране с Java", "Java за цифрово подписване на документи в уеб" и ръководител на двата тома на настоящата книга. През 2003 г. той е носител на наградата "Джон Атанасов" на фондация Еврика. През 2004 г. получава награда "Джон Атанасов" от президента на България Георги Първанов за приноса му към развитието на информационните технологии и информационното общество. Светлин е един от учредителите на Българската асоциация на разработчиците на софтуер (www.devbg.org) и понастоящем неин председател.

Стефан Добрев

Стефан Добрев е старши уеб разработчик във фирма Vizibility (www.vizibility.net). Той отговаря за голяма част от .NET продуктите, разработвани в софтуерната компания, в това число уеб базирана система за изграждане на динамични сайтове и управление на тяхното съдържание, уеб система за управление на контакти и др. Негова отговорност е и внедряването на утвърдените практики и методологии за разработка на софтуер в производствения процес. Професионалните му интереси са насочени към уеб технологиите, в частност ASP.NET, XML уеб услугите и цялостната разработка на приложения, базирани на .NET Framework. Стефан следва информатика във Факултета по математика и информатика на Софийски университет "Св. Климент Охридски".

Стефан Кирязов

Стефан Кирязов е софтуерен разработчик във фирма Верео Технолъджис (www.vereo.bg). Той се занимава професионално с разработка на .NET решения за бизнеса и държавната администрация. Опитът му включва изграждане на уеб и настолни приложения с технологии на Microsoft, а също и Java и Oracle. Завършил е Факултета по математика и информатика на Софийски университет "Св. Климент Охридски", специалност информатика. Неговите професионални интереси включват архитектура, дизайн и методологии за разработка на големи корпоративни приложения. За контакти със Стефан можете да използвате неговия e-mail: stefan.kiryazov@gmail.com.

Стефан Захариев

Стефан Захариев работи като софтуерен разработчик в Интерконсулт България (www.icb.bg), където е отговорен за създаването на инструменти за автоматизиране на процеса на разработка. Той има дългогодишен опит в създаването на ERP системи, който натрупва при работата си в различни фирми в България. Основните му интереси са свързани със системите за управление на бази от данни, платформата .NET, ORM инструментите, J2ME, както и Borland Delphi. При завършването си на средното образование в "Технологично училище – Електронни системи", печели отличителна награда за цялостни постижения. През 2005 г. завършва "Технически университет – София", където се дипломира като бакалавър във факултета по "Компютърни системи и управление". Той членува в БАРС и в Софийската .NET потребителска група Можете да се свържете със Стефан по e-mail: stephan.zahariev@gmail.com.

Стоян Дамов

Стоян Дамов е софтуерен консултант, пич, поет и революционер. Можете да се свържете с него по e-mail: stoyan.damov@gmail.com или от неговия личен сайт: http://spaces.msn.com/members/stoyan/.

Тодор Колев

Тодор Колев е софтуерен разработчик в Gugga (www.gugga.com) и студент във Факултета по математика и информатика на Софийски университет "Св. Климент Охридски", специалност Информатика. Неговите професионални интереси са в областта на обектно-ориентирания анализ, моделиране и програмиране, уеб технологиите, базите данни и RIA (Rich Internet Applications). Тодор е дългогодишен участник в състезания по информатика и информационни технологии, печелил редица грамоти и отличия, както и сребърен медал на международна олимпиада по информационни технологии. Той е носител на първо място от националната олимпиада по информационни технологии и е участвал в журито на същата олимпиада година по-късно. Тодор има множество разработки в сферата на уеб технологиите и е участвал в изследователски екип в Масачузетският технологичен институт (MIT). Той е сертифициран Microsoft специалист.

Христо Дешев

Христо Дешев е разработчик на ASP.NET компоненти във фирма telerik (www.telerik.com). Той е завършил Американския университет в България, специалност информатика. Основните му интереси са в областта на подобряването на процеса на разработка на софтуер. Той е запален привърженик на Agile методологиите, основно на Extreme Programming (XP). Професионалният му опит е предимно в разработката на решения с кратък цикъл за обратна връзка, високо покритие от тестове и почти пълна автоматизация на всички нива от работния процес.

Христо Радков

Христо Радков е управител на фирма за софтуерни консултантски услуги Calisto ID (www.calistoid.com). Той е бакалавър от английската специалност "Manufacturing Engineering" в Технически Университет – София и магистър по информационни и комуникационни технологии във Факултета по математика и информатика на Софийски университет "Св. Климент Охридски". Притежава сертификационна степен от Microsoft - MCSD.NET. Христо има дългогодишен опит с различни сървъри за бази от данни и сериозен опит с различни технологии на Microsoft, Borland, Sun и Oracle. Участник и ръководител е в проекти за изграждане на няколко големи информационни системи, динамични Интернет портали и др. Под негово ръководство е създаден най-успешния складово-счетоводен софтуер за фармацевтични предприятия в страната. Като ученик Христо има множество участия и награди от олимпиади по математика в страната и чужбина.

Цветелин Андреев

Цветелин Андреев е софтуерен инженер във фирма Dreamix Ltd. (www.dreamix.eu). Той е член на Българската асоциация на разработчиците на софтуер и е инструктор към Националната академия по разработка на софтуер. Цветелин участва като лектор в редица курсове и семинари. Изявява се и като консултант по използване на модерни уеб технологии. Част от интересите му са свързани с платформата FreeBSD, в частност използването й за разработка на софтуер. Член е на групата на българските потребители на FreeBSD (freebsd-bg.org). Цветелин е завършил бакалавърска степен по информатика във Факултета по математика и информатика на Софийски университет "Св. Климент Охридски", а сега е студент по Стопанско Управление в същия университет. Личният му уеб сайт е достъпен от адрес: www.flowerlin.net.

Явор Ташев

Явор Ташев е софтуерен разработчик във фирма ComMetric (www. commetric.com). Той е завършил Факултета по математика и информатика на Софийски университет "Св. Климент Охридски", специалност информатика. Участвал е в разработката на големи корпоративни сайтове, комуникационни системи и решения за обработка на статистически данни и прогнозиране с методи на изкуствен интелект, използвайки технологиите и платформите на Microsoft. Интересите му са насочени към .NET платформата, Java и изкуствения интелект. Професионалният му опит е свързан предимно с .NET Framework, Visual Studio .NET, Microsoft SQL Server и Microsoft Internet Information Server.

Благодарности

Настоящата книга стана реалност благодарение на много хора и няколко организации, които помогнаха и допринесоха за проекта. Нека изкажем своята благодарност и уважение към тях.

Светлин Наков

На първо място трябва да благодарим на главния организатор и ръководител на проекта, Светлин Наков, който успя да мотивира над 30 души да участват в начинанието и успя да ги ръководи успешно през всичките месеци на работата по проекта. Той успя да реализира своята идея за създаване на чисто българска книга за програмиране с .NET Framework най-вече благодарение на всички доброволни участници, които дариха своя труд за проекта и отделиха от малкото си свободно време за да споделят своите знания и опит безвъзмездно, за каузата.

Авторският колектив

Авторският колектив е наистина главният виновник за съществуването на тази книга. Текст с такъв обем и такова качество не може да бъде написан от един или двама автора за по-малко от няколко години, а до тогава информацията може вече да остаряла.

Идеята за участие на толкова много автори се оказа успешна, макар и координацията между тях да не беше лесна. Въпреки, че отделните глави от книгата са писани от различни автори, те следват единен стил и високо качество. Всички глави са добре структурирани, с много заглавия и подзаглавия, с много и подходящи примери, с добър стил на изказ и еднакво форматиране.

Българска асоциация на разработчиците на софтуер

Проектът получи силна подкрепа от Българската асоциация на разработчиците на софтуер (БАРС), тъй като е в синхрон с нейните цели и идеи.

БАРС официално държи правата за издаване и разпространение на книгата в хартиен вид, но няма право да реализира печалба от тази дейност. Асоциацията чрез своите контакти успя да намери финансиране за отпечатването на книгата, както и хостинг за нейния уеб сайт и форум.

Microsoft Research

В ранните си фази, когато бяха изготвени лекциите за курса "Програмиране за .NET Framework", проектът получи подкрепа и частично финансиране от Microsoft Research. Ако не беше тази подкрепа, вероятно нямаше да се стигне до създаването на лекциите и до написването на книгата.

SciForge.org

Порталът за организиране на работата в екип SciForge.org даде своя принос към проекта, като предостави среда за съвместна работа, включваща система за контрол над версиите, форум, пощенски списък (mailing list) и някои други средства за улеснение на работата.

Благодарностите са отправени главно към създателя на портала и негов главен администратор Калин Наков (www.kalinnakov.com), който указваше редовно съдействие в случай на технически проблеми.

Софийски университет "Св. Климент Охридски"

Факултетът по математика и информатика (ФМИ) на Софийски университет "Св. Климент Охридски" подпомогна проекта главно в началната му фаза, като подкрепи предложението на преподавателския екип от курса "Програмиране за платформа .NET" за участие в конкурса на Microsoft Research. По-късно факултетът продължи да подкрепя инициативите на авторския колектив на книгата като им позволи да провеждат изборни курсове по програмиране за .NET Framework 1.1 и 2.0 за студентите от Софийски университет.

telerik

Софтуерната компания telerik (www.telerik.com) подкрепи проекта чрез осигуряване на финансиране за отпечатване на книгата на хартия. Изказваме благодарности от името на целия авторски колектив.

Сайтът на книгата

Официалният уеб сайт на книгата "Програмиране за .NET Framework" е достъпен от адрес: http://www.devbg.org/dotnetbook/. От него можете да изтеглите цялата книга в електронен вид, лекциите, на които тя е базирана, както и сорс кода на практическия проект от глава 29, за който има специално изготвена инсталираща програма.

Към книгата е създаден и дискусионен форум, който се намира на адрес: http://www.devbg.org/forum/index.php?showforum=30. В него можете да дискутирате всякакви технически и други проблеми, свързани с книгата, да отправяте мнения и коментари и да задавате въпроси към авторите.

Лиценз

Книгата и учебните материали към нея се разпространяват свободно по следния лиценз:

Общи дефиниции

1. Настоящият лиценз дефинира условията за използване и разпространение на комплект учебни материали и книга по "Програмиране за .NET Framework", разработени от екип под ръководството на Светлин Наков (www.nakov.com) с подкрепата на Българска асоциация на разработчиците на софтуер (www.devbg.org) и Microsoft Research (research.microsoft.com).

2. Учебните материали се състоят от:

- презентации;

- примерен сорс код;

- демонстрационни програми;

- задачи за упражнения;

- книга (учебник) по програмиране за .NET Framework с езика C#.

3. Учебните материали са достъпни за свободно изтегляне при условията на настоящия лиценз от официалния сайт на проекта:

http://www.devbg.org/dotnetbook/

4. Автори на учебните материали са лицата, взели участие в тяхното изработване. Всеки автор притежава права само над продуктите на своя труд.

5. Потребител на учебните материали е всеки, който по някакъв начин използва тези материали или части от тях.

Права и ограничения на потребителите

1. Потребителите имат право:

- да използват учебните материали или части от тях за всякакви цели, включително да ги да променят според своите нужди и да ги използват при извършване на комерсиална дейност;

- да използват сорс кода от примерите и демонстрациите, включени към учебните материали или техни модификации, за всякакви нужди, включително и в комерсиални софтуерни продукти;

- да разпространяват безплатно непроменени копия на учебните материали в електронен или хартиен вид;

- да разпространяват безплатно оригинални или променени части от учебните материали, но само при изричното споменаване на източника и авторите на съответния текст, програмен код или друг материал.

2. Потребителите нямат право:

- да разпространяват срещу заплащане учебните материали или части от тях (включително модифицирани версии), като изключение прави само програмният код;

- да премахват настоящия лиценз от учебните материали.

Права и ограничения на авторите

1. Всеки автор притежава неизключителни права върху продуктите на своя труд, с които взима участие в изработката на учебните материали.

2. Авторите имат право да използват частите, изработени от тях, за всякакви цели, включително да ги изменят и разпространяват срещу заплащане.

3. Правата върху учебните материали, изработени в съавторство, са притежание на всички съавтори заедно.

4. Авторите нямат право да разпространяват срещу заплащане учебни материали или части от тях, изработени в съавторство, без изричното съгласие на всички съавтори.

Права и ограничения на БАРС

Ръководството на Българска асоциация на разработчиците на софтуер (БАРС) има право да разпространява учебните материали или части от тях (включително модифицирани) безплатно или срещу заплащане, но без да реализира печалба от продажби.

Права и ограничения на Microsoft Research

Microsoft Research има право да разпространява учебните материали или части от тях по всякакъв начин – безплатно или срещу заплащане, но без да реализира печалба от продажби.

Светлин Наков,

01.11.2006 г.

Глава 15. Изграждане на графичен потребителски интерфейс с Windows Forms

Автори

Светлин Наков

Радослав Иванов

Необходими знания

- Базови познания за .NET Framework

- Базови познания за езика C#

- Базови познания за делегатите и събитията в .NET Framework

- Начални умения за работа с Visual Studio .NET и Windows Forms редактора му

Съдържание

- Какво е Windows Forms?

- Програмни компоненти. Компонентен модел на .NET

- Програмен модел на Windows Forms. Модел на пречертаване на контролите

- Основни класове. Йерархия на класовете

- Класът Control. Други базови контроли

- Форми, прозорци и диалози – класът Form

- Основни контроли – TextBox, Label, Button

- Поставяне на контроли във формата

- Управление на събитията

- Windows Forms редакторът на VS.NET

- Стандартни диалогови кутии

- Извикване на диалогови кутии

- Други Windows Forms контроли. Менюта. Ленти с инструменти. Статус ленти

- Диалог за избор на файл

- MDI приложения

- Валидация на данни

- Свързване на данни (Data Binding). Навигация с CurrencyManager

- Контролата DataGrid

- Master-Details навигация

- Наследяване на форми

- Пакетът System.Drawing и GDI+

- Печатане на принтер

- Потребителски контроли

- Хостинг на контроли в Internet Explorer

- Нишки и Windows Forms

- Влачене (Drag and Drop)

- Конфигурационен файл на приложението

В тази тема ...

В настоящата тема ще разгледаме средствата на Windows Forms за създаване на прозоречно-базиран графичен потребителски интерфейс (GUI) за .NET приложенията. Ще се запознаем с програмния модел на Windows Forms, неговите базови контроли, средствата за създаване на прозорци, диалози, менюта, ленти с инструменти и статус ленти, както и с някои по-сложни концепции: MDI приложения, data-binding, наследяване на форми, хостинг на контроли в Internet Explorer, работа с нишки в Windows Forms и др.

Какво е Windows Forms?

Windows Forms е стандартната библиотека на .NET Framework за изграждане на прозоречно-базиран графичен потребителски интерфейс (GUI) за настолни (desktop) приложения. Windows Forms дефинира набор от класове и типове, позволяващи изграждане на прозорци и диалози с графични контроли в тях, чрез които се извършва интерактивно взаимодействие с потребителя.

При настолните приложения графичният потребителски интерфейс позволява потребителят директно да взаимодейства с програмата чрез мишката и клавиатурата, а програмата прихваща неговите действия и ги обработва по подходящ начин.

Windows Forms е базирана на RAD концепцията

В .NET Framework и особено в Windows Forms се поддържа концепцията за Rapid Application Development (RAD).

Какво е RAD?

RAD е подход за разработка, при който приложенията се създават визуално чрез сглобяване на готови компоненти посредством помощници и инструменти за автоматично генериране на голяма част от кода. В резултат приложенията се разработват много бързо, с малко ръчно писане на код и с намалени усилия от страна на програмиста.

При компонентно-ориентираната разработка всеки компонент решава някаква определена задача, която е част от проекта. Компонентите се поставят в приложението, след което се интегрират един с друг чрез настройка на техните свойства и събития. Свойствата на всеки компонент определят различни негови характеристики, а събитията служат за управление на действията, които са предизвикани от него.

Windows Forms позволява бърза визуална разработка

Windows Forms е типична компонентно-ориентирана библиотека за създаване на GUI, която предоставя възможност с малко писане на програмен код да се създава гъвкав графичен потребителски интерфейс.

Windows Forms позволява създаването на формите и другите елементи от графичния интерфейс на приложенията да се извършва визуално и интуитивно чрез подходящи редактори, като например Windows Forms Designer във Visual Studio .NET. По-нататък в настоящата тема ще разгледаме по-подробно конкретните възможности, които VS.NET предоставя за създаване на Windows Forms приложения.

Windows Forms и другите библиотеки за изграждане на GUI

Windows Forms прилича на много други библиотеки за изграждане на графичен потребителски интерфейс (GUI), но и сериозно се различава от повечето от тях.

Windows Forms и VCL

На идейно ниво Windows Forms много прилича на библиотеката Visual Component Library (VCL) от Delphi. Приличат си в голяма степен дори самите контроли, техните имена, свойства и събития. Това вероятно се дължи до голяма степен на участието на главния архитект на Delphi Андерс Хейлсбърг в разработката на Windows Forms и .NET Framework.

Windows Forms и Visual Basic 6

По начина на разработка Windows Forms прилича много и на Visual Basic 6, който позволява визуално изграждане на интерфейса, чрез влачене на компоненти и настройка на свойства и събития, също както в Delphi.

Windows Forms и MFC

По своята мощ Windows Forms не отстъпва на по-старите средства за изграждане на GUI, например MFC (Microsoft Foundation Classes) библиотеката, която се използваше във Visual C++ преди Microsoft да вземат стратегическото решение разработката на GUI за Windows да преминава постепенно към .NET Framework и Windows Forms.

За разлика от MFC, при Windows Forms, интерфейсът се изгражда няколко пъти по-бързо, по-лесно и почти без да се пише програмен код.

Windows Forms и Java AWT/Swing

AWT и Swing са библиотеки за изграждане на прозоречно-базиран GUI, които се използват при Java платформата. Програмният модел на Windows Forms има съществени разлики от програмния модел на AWT и Swing и причините за това произхождат най-вече от факта, че AWT и Swing са преносими библиотеки, предназначени да работят на много операционни системи, докато Windows Forms е базирана на Win32 API.

Контролите в Windows Forms

Windows Forms съдържа богат набор от стандартни контроли: форми, диалози, бутони, контроли за избор, текстови полета, менюта, ленти с инструменти, статус ленти и много други. В допълнение към стандартните контроли Windows Forms позволява на разработчиците по лесен начин да създават допълнително собствени контроли, които да използват като части в приложенията си.

В Интернет могат да се намерят безплатно или срещу лицензна такса голям брой библиотеки от контроли, които решават често срещани проблеми и спестяват време на разработчика при реализацията на често срещани задачи. Съществуват дори цели софтуерни компании, които професионално се занимават с производството на компоненти и контроли (като Infragistics, ComponentOne и българската telerik).

Windows Forms и работа с данни

Windows Forms предоставя много контроли за визуализация и редактиране на данни – текстови, списъчни и таблични. За спестяване на време на разработчика е въведена концепцията "свързване на данни" (data binding), която позволява автоматично свързване на данните с контролите за тяхната визуализация. Ще обърнем специално внимание на концепцията "data binding" по-късно в настоящата тема.

Вградена поддръжка на Unicode

В Windows Forms поддръжката на Unicode е вградена. Всички контроли са съобразени с Unicode стандарта и позволяват използване на много езици и азбуки (латиница, кирилица, гръцки, арабски и др.) без допълнителни настройки на Windows или на приложението.

Наследяване на форми и контроли

Windows Forms е проектирана така, че да позволява лесно наследяване и разширяване на форми и контроли. Това дава възможност за преизползване на общите части на потребителския интерфейс. По-нататък в настоящата тема ще демонстрираме как точно се реализира това.

ActiveX контроли

Преди появата на .NET Framework Windows приложенията са били базирани на програмния модел "Win32". В Win32 среда се използват т. нар. ActiveX контроли, които се реализират чрез компонентния модел на Windows (COM – Component Object Model).

ActiveX контролите представляват графични компоненти. Те имат свойства, чрез които им се задават различни характеристики, и събития, управляващи поведението им.

ActiveX контролите много приличат на Windows Forms контролите от .NET Framework, но за разлика от тях се реализират с неуправляван код и преди използване трябва да се регистрират чрез добавяне в регистрите на Windows (Windows Registry).

Поради дългия период на развитие на Win32 платформата, има изключително много ActiveX контроли, които са създадени с течение на годините от различни софтуерни производители.

В .NET Framework по лесен начин, без да се пише ръчно програмен код, могат да се използват вече разработени ActiveX контроли. Например можем да вградим уеб браузъра Internet Explorer или четеца на PDF документи Adobe Acrobat Reader като част от наше приложение. Как точно се използват ActiveX контроли в Windows Forms ще разгледаме в темата "Взаимодействие с неуправляван код".

Печатане на принтер

В Windows Forms са предоставени удобни средства за печатане на документи на принтер. Те предоставят достъп до всички стандартни диалози за печат, чрез които потребителите избират печатащо устройство и настройват неговите характеристики. Самото печатане се извършва със стандартните средства на .NET Framework за чертане върху повърхности.

Windows Forms контроли в Internet Explorer

При проектирането на .NET Framework е заложено Windows Forms контролите да могат да се изпълняват в средата на Internet Explorer или други уеб браузъри, без да се застрашава сигурността на потребителя.

Тази технология е една добра съвременна алтернатива на Java аплетите и позволява разширяване на функционалността на уеб приложенията с гъвкав интерактивен потребителски интерфейс. На практика се дава възможност .NET приложения да се изпълняват в браузъра на клиента като се вградят в най-обикновена уеб страница (подобно на Flash технологията).

Силна поддръжка на графика (GDI+)

Библиотеката Windows Forms широко използва средствата на Windows платформата за чертане и работа с графични обекти (GDI+). Windows Forms позволява тези средства да се използват за създаване на собствени изображения върху различни повърхности – в прозорец, върху принтер, плотер и др. Дава се достъп до всички по-важни примитиви за чертане –текст, графични изображения, геометрични фигури (точки, линии, правоъгълници, елипси) и т. н.

Нашето първо Windows Forms приложение

За да илюстрираме как се използва на практика Windows Forms, да разгледаме следното просто приложение:

using System;

using System.Windows.Forms;

public class SampleForm : System.Windows.Forms.Form

{

static void Main()

{

SampleForm sampleForm = new SampleForm();

sampleForm.Text = "Sample Form";

Button button = new Button();

button.Text = "Close";

button.Click +=

new EventHandler(sampleForm.button_Click);

sampleForm.Controls.Add(button);

sampleForm.ShowDialog();

sampleForm.Dispose();

}

private void button_Click(object sender, EventArgs e)

{

Close();

}

В него се създава прозорец, който съдържа бутон с текст "Close". При натискане на бутона прозорецът се затваря (това се реализира чрез прихващане и обработка на събитието "натискане на бутона").

Как да компилираме и стартираме примера?

За да компилираме горното приложение, можем да ползваме конзолния компилатор на .NET Framework за езика C#:

csc SampleForm.cs

Можем да компилираме примера и от VS.NET, но за целта трябва да създадем нов Windows Application проект и да копираме кода в него.

При изпълнение на приложението се получава следния резултат:

Как работи примерът?

Нашето първо Windows Forms приложение е доста просто. То е изградено по следния начин:

- Дефиниран е клас SampleForm, който наследява класа System. Windows.Forms.Form. Този клас представлява главната форма на приложението.

- В главния метод Main() първо се задава заглавие за формата. След това се създава бутон, който се добавя в списъка с контролите на формата и се прихваща събитието "щракване върху бутона". Накрая формата се показва в модален режим (модален режим означава, че другите форми на приложението не са активни, докато не се затвори текущата) и след затварянето й се унищожава.

- При натискане на бутона се извиква събитие, което затваря формата, и приложението завършва.

Примерът е доста прост и показва основните моменти при изграждането на потребителски интерфейс с Windows Forms – създаване на форми, поставяне на контроли във формите, настройка на свойствата на контролите, прихващане и обработване на събития.

Библиотеките на .NET за изграждане на GUI

Средствата на .NET Framework за изграждане на графичен потребителски интерфейс са дефинирани в пространствата от имена System.Drawing и System.Windows.Forms, които са реализирани съответно в асемблитата System.Drawing.dll и System.Windows.Forms.dll. Тези пространства заедно с пространствата, съдържащи се в тях, са изобразени на фигурата:

Пространството System.Windows.Forms

Класовете и типовете от пространството System.Windows.Forms осигуряват средства за работа с прозорци, диалози, контроли за въвеждане на текст, контроли за избор, менюта, ленти с инструменти, таблици, дървета и др.

Пространството System.Windows.Forms.Design

Пространството System.Windows.Forms.Design съдържа класове, които поддържат конфигурирането на компонентите и дефинират поведението на Windows Forms контролите по време на дизайн.

Пространството System.Drawing

Класовете и типовете от пространството System.Drawing и неговите подпространства осигуряват достъп до GDI+ функциите на Windows: работа с повърхности, точки, линии, четки, моливи, геометрични фигури, картинки, текст и шрифтове и др.

Програмни компоненти

В софтуерното инженерство компонентите са преизползваеми (reusable) програмни единици (класове), които решават специфична задача. Всеки компонент има ясно дефиниран интерфейс, който описва неговите свойства, методи и събития. Компонентите се използват като части от други компоненти или програми – те са градивните елементи на софтуера.

Компонентен модел

В софтуерното инженерство компонентният модел дефинира стандартите за разработка и използване на програмните компоненти и техния жизнен цикъл. Тези стандарти описват чрез интерфейси модела на поведение и взаимодействие на всички компоненти в дадена среда.

Компонентният модел на .NET Framework

Компонентният модел на .NET Framework дефинира програмния модел (система от правила) за създаване и използване на .NET компоненти. Този програмен модел се реализира чрез определени класове и интерфейси, които поддържат описанието на компонентите.

В .NET Framework компонентният модел позволява дефиниране на поведението на компонентите по време на дизайн (design-time behavior) и по време на работа (runtime behavior).

Компоненти и контейнери

В .NET Framework са дефинирани два вида преизползваеми обекти: компоненти и контейнери. Компонентите са функционални единици, които решават някаква задача, а контейнерите са обекти, които съдържат списък от компоненти.

Преизползваемост на компонентите

Благодарение на междуезиковата съвместимост, която CLR осигурява, .NET компонентите могат директно да се преизползват във всички .NET езици за програмиране. Възможно е .NET компоненти да бъдат използвани и от Win32 приложения, но за целта трябва да се публикуват във вид на COM обекти.

Пространството System.ComponentModel

Компоненти се използват не само в Windows Forms, а навсякъде в .NET Framework. По тази причина основната функционалност на компонентния модел на .NET се намира в пространството System.ComponentModel. В него са дефинирани основните интерфейси IComponent и IContainer и техните имплементации Component и Container.

Windows Forms и компонентният модел на .NET

В архитектурата на Windows Forms залягат концепциите на компонентния модел на .NET Framework. Компонентният модел на .NET дефинира компоненти и контейнери. По подобен начин Windows Forms дефинира контроли и контейнер-контроли.

Контроли и контейнер-контроли

Контролите в Windows Forms са всички компоненти, които са видими за потребителя (имат графично изображение). Те биват два вида: контейнер контроли (форми, диалози, панели и т.н.) и контроли (бутони, текстови полета, етикети, списъчни контроли и т.н.). Контейнерите са предназначени да съдържат в себе си други контроли (включително и други контейнер контроли), докато контролите са предназначени да се съдържат в контейнер контролите.

В Windows Forms всяка контрола може да се използва като контейнер-контрола, но за някои контроли това е безсмислено. Няма смисъл и не е правилно в бутон да се поставят други бутони или текстови полета.

Програмен модел на Windows Forms

Програмният модел на Windows Forms дефинира класовете за работа с форми, диалози и контроли, събитията на контролите, жизнения цикъл на приложенията, модела на пречертаване на контролите, модела на получаване и обработка на събитията и модела на управление на фокуса. Нека разгледаме всички тези елементи от програмния модел.

Форми

Windows Forms предлага стандартни класове за работа с форми (това са прозорците и диалозите в GUI приложенията). Формите могат да бъдат модални и немодални (по една или по много активни едновременно). Формите са контейнер-контроли и могат да съдържат други контроли, например етикети, текстови полета, бутони и т.н. Базов клас за всички форми е класът System.Windows.Forms.Form.

Контроли

Контролите в Windows Forms са текстовите полета, етикетите, бутоните, списъците, дърветата, таблиците, менютата, лентите с инструменти, статус лентите и много други. Windows Forms дефинира базови класове за контролите и класове-наследници за всяка контрола. Базов клас за всички контроли е класът System.Windows.Forms.Control. Пример за контрола е например бутонът (класът System.Windows.Forms.Button).

Събития

Всички контроли от Windows Forms дефинират събития, които програмистът може да прихваща. Например контролата Button дефинира събитието Click, което се активира при натискане на бутона. Събитията в Windows Forms управляват взаимодействието между програмата и контролите и между самите контроли.

Жизнен цикъл на Windows Forms приложенията

Жизненият цикъл на GUI приложенията е базиран на съобщения. Графичната среда на операционната система прихваща всички потребителски действия (напр. движението на мишката, натискането на клавиши от клавиатурата и т.н.) и ги натрупва в специална опашка. След това всяко съобщение се предава към приложението, за което се отнася и по-точно към нишката (thread) от приложението, за която се отнася.

Нишки и многозадачност

В многозадачните операционни системи (каквито са например Windows и Linux) е възможно едно приложение да изпълнява няколко задачи паралелно, като използва няколко нишки (threads) в рамките на процеса, в който работи програмата.

За целите на настоящата тема можем да си мислим, че нишките са нещо като отделни задачи в програмата, които се изпълняват едновременно (паралелно) в даден момент. По-нататък, в темата "Многонишково програмиране и синхронизация", ще обърнем специално внимание на многозадачността, използването и синхронизацията на нишки.

Опашката от събития

Всяка нишка от всяко приложение си има своя собствена опашка, в която постъпват съобщенията за всички събития, идващи от потребителя или от други източници. Всяко съобщение носи информация за събитието, което е настъпило – часът на настъпване, идентификатор на прозорец, за който се отнася събитието, тип на събитието, параметри на събитието (напр. номер на натиснатия клавиш при събитие от клавиатурата или позиция на курсора при събитие от мишката) и т.н. В Windows Forms съобщенията са инстанции на структурата System.Windows.Forms.Message.

Главната нишка на всяко Windows Forms приложение извършва една единствена задача: в безкраен цикъл обработва опашката от съобщения за приложението и предава постъпилите съобщения на контролата, за която са предназначени.

В Windows Forms приложенията винаги имат точно една нишка, която обработва всички съобщения, идващи от графичните контроли, и това е главната нишка на приложението. Графичният потребителски интерфейс на цялото приложение се управлява от тази нишка. При настъпване на събитие, свързано с някоя от формите на приложението или контролите в нея, в опашката на главната нишка постъпва съответно съобщение и то се обработва, когато му дойде редът.

Само главната нишка трябва да взаимодейства с опашката от събития

Много е важно, когато разработваме Windows Forms приложения, да се съобразяваме със следното правило:

Графичният потребителски интерфейс на приложението трябва да се управлява само и единствено от неговата главна нишка.

Ако не спазваме това правило, ще се сблъскаме с много странни и неприятни проблеми. Например, ако стартираме едновременно няколко нишки и от всяка от тях от време на време променяме съдържанието на определено текстово поле, е възможно в дадени моменти приложението да "зависва".

Всяка контрола обработва собствените си събития

Когато главната нишка на Windows Forms приложение получи съобщение, свързано с някоя от неговите форми, тя препраща съобщението до обработчика на съобщения на съответната форма. Този обработчик от своя страна проверява дали съобщението е за самата форма или за някоя нейна контрола. Ако съобщението е за формата, то се обработва директно от съответния обработчик на събития. Ако съобщението е за някоя от контролите във формата, то се предава на нея. Контролата, която получи съобщението, може да е обикновена контрола или контейнер-контрола. Когато обикновена контрола получи съобщение, тя го обработва директно. Когато контейнер-контрола получи съобщение, тя проверява дали то е за нея или е за някоя от вложените контроли. Процесът продължава, докато съобщението достигне до контролата, за която е предназначено.

По описаната схема всяко съобщение преминава от главната нишка на приложението през формата, за която се отнася, и евентуално през още една или няколко други контроли, докато си намери обработчика.

Обработка на събитие – пример

Нека имаме някакво приложение, което се състои от една форма, в която има един бутон. Да предположим, че натиснем левия бутон на мишката, докато курсорът е върху бутона във формата. Какво се случва?

Главната нишка на приложението получава съобщение "натиснат ляв бутон на мишка", в което са записани координатите, в които е бил курсорът на мишката в момента на натискането. Операционната система подава тези координати относително спрямо горния ляв ъгъл на формата.

Докато обработва съобщението, главната нишка на приложението открива формата, за която се отнася събитието (това е най-горната от всички форми, в които попада курсорът на мишката) и го предава на нейния обработчик на събития.

Формата получава съобщението и вижда, че то се отнася за някаква позиция, в която се намира някаква нейна контрола (в случая това е бутонът). Формата преценява, че съобщението не е за нея, а е за бутона, и му го предава.

Бутонът получава събитието и вижда, че то е предназначено точно за него. Събитието бива погълнато (консумирано) от обработчика на събития на бутона и съответно бутонът преминава в състояние "натиснат". Самият бутон малко след това изпраща събитие за пречертаване до самия себе си (на пречертаването ще обърнем внимание след малко). Когато това събитие достигне по същия път до бутона, той се пречертава в натиснато състояние.

Прекратяване на Windows Forms приложение

При затваряне на главната форма на Windows Forms приложение, към нея се изпраща съобщение за затваряне. Формата се затваря в момента, в който получи съобщението и го обработи. В резултат на затварянето на формата се прекратява цикълът, в който главната нишка на приложението обработва пристигащите за нея съобщения и приложението приключва изпълнението си.

Модел на пречертаване на контролите

В Windows Forms контролите често се пречертават, например при преместване на прозорец, при смяна на активния прозорец или при промяна на размера, позицията или състоянието на някоя контрола. При всяко от изброените действия една или няколко контроли, които попадат в обсега на даден засегнат регион, се обявяват за невалидни и се активира процесът на пречертаване.

Процесът на пречертаване

Процесът на пречертаване на контрола, която е засегната от промяна в нея самата, от промяна на контейнер-контролата, в която се намира, или от промяна в други съседни контроли, се извършва на два етапа:

1. За контролата се извиква методът Invalidate(), който обявява за невалидна дадената контрола или отделен неин участък и изпраща заявка за пречертаване. Invalidate() реално маркира регионите от контролата, които по някаква причина имат нужда от пречертаване и след това й изпраща съобщение "пречертай" (WM_PAINT), което се изпълнява по-късно.

2. В някакъв момент цикълът за обработка на съобщения на текущата нишка получава съобщението "пречертай" и в резултат изпълнява метода Paint() на съответната контрола. Този метод извършва самото графично обновяване на всички невалидни участъци от контролата или в частност я пречертава цялата.

Друг интересен метод, свързан с пречертаването на контролите, е Update() методът. Той може да се използва след Invalidate() за незабавно пречертаване на дадена контрола чрез насилствено извикване на Paint(), без да се изчаква Paint() да бъде извикан от цикъла за обработка на съобщения за текущата нишка.

Съобщението "пречертай"

Съобщението "пречертай" (WM_PAINT) е специално съобщение. То се обработва последно, едва след като всички останали съобщения от опашката на главната нишка вече са обработени и в нея останат само съобщения "пречертай". Това осигурява намаляване на претрепванията на контролите, когато те се променят много пъти за кратко време.

Например, ако при обработката на дадено събитие на дадена контрола бъде изпратено 5 пъти съобщение "пречертай", контролата ще изпълни само едно пречертаване и то едва след като формата е обработила всички останали съобщения и е станало ясно кои контроли в момента са невалидни и трябва да се пречертаят.

Реалното графично изобразяване на заявените за пречертаване контроли се извършва, когато те обработват съобщението "пречертай", което може да е много след като пречертаването е заявено.

Когато се пречертават няколко контроли последователно, те винаги се пречертават в реда, в който контролите са поставени в контейнер-контролата (т. нар. Z-order). Първи се пречертават най-рано поставените контроли, а последни – най-късно поставените.

Реализация на пречертаването

Всяка Windows Forms контрола може да дефинира програмен код, който реализира изчертаването на нейното съдържание (метод Paint()).

Windows Forms контролите могат да се поставят една върху друга със застъпване. Понеже при пречертаване контролите се изобразяват една след друга по реда на поставянето им, ако има застъпвания, последно поставената контрола закрива (частично или напълно) всички контроли, с които се застъпва.

По-нататък в настоящата тема ще дадем примерен код, който реализира пречертаването на контрола чрез използване на графичните примитиви от GDI+.

Управление на фокуса и навигация

В една форма в даден момент може някоя от контролите да е активна, т.е. да държи фокуса. Контролата, която е на фокус, обикновено показва това по някакъв начин – бутонът променя графичния си вид, текстовото поле показва мигащ курсор и т.н.

При настъпване на събитие от клавиатурата, то се получава първо от контролата, която е на фокус. Например, ако едно текстово поле е на фокус и потребителят натисне клавиш, който съответства на някоя буква, текстовото поле обикновено приема буквата и я изписва на позицията на курсора. Ако текстовото поле не обработи натиснатия клавиш (например, ако това е клавиш за навигация [Tab]), той се обработва от контейнер-контролата.

Windows Forms осигурява навигация между контролите чрез клавишите [Tab] и [Shift+Tab], които преместват фокуса към следващата или предходната контрола. Коя е следващата и коя е предишната контрола се определя от т. нар. "Tab Order", който зависи от реда на поставяне на контролите във формата и от някои свойства на контролите.

Формите също могат да са на фокус (да са активни) или да не са. Фокусът между формите може да се променя от потребителя само при немодални форми. Модалните форми не позволяват друга форма да приема фокуса, докато не бъдат затворени.

Текущата фокусирана контрола и форма могат да се променят, както в резултат от потребителски действия от клавиатурата и мишката, така и програмно - чрез изпращане на подходящи съобщения или извикване на подходящи методи. Има контроли, които не могат да приемат фокуса, и контроли, които могат да го приемат, но се прескачат при натискане на [Tab] и [Shift+Tab].

Основни класове в Windows Forms

Библиотеката Windows Forms дефинира съвкупност от базови класове за контролите, контейнер-контролите, както и множество графични контроли и неграфични компоненти.

Основните базови класове, използвани в Windows Forms, са:

- System.ComponentModel.Component – представлява .NET компонент. Използва се за реализацията на неграфични компоненти. Например компонентата System.Windows.Forms.Timer е наследник на класа Component.

- System.Windows.Forms.Control – представлява графична контрола. Графични контроли са компонентите, които имат графичен образ. Всички Windows Forms контроли са наследници на класа Control, включително и контейнер-контролите.

- System.Windows.Forms.ScrollableControl – представлява контрола, която поддържа скролиране на съдържанието си. Може да съдържа в себе си други контроли.

- System.Windows.Forms.ContainerControl – представлява контрола, която съдържа в себе си други контроли и осигурява управление на фокуса. Не всички контейнер-контроли наследяват този клас. Например панелът (System.Windows.Forms.Panel) може да съдържа в себе си други контроли, но е наследник на класа ScrollableControl, а не на ContainerControl.

Йерархия на класовете

На клас-диаграмата по-долу е показана част от класовата йерархия на библиотеката Windows Forms:

Забелязва се, че не всички класове от Windows Forms са контроли. Някои са обикновени .NET компоненти, например Menu, Timer и ImageList. Изглежда малко странно защо менюто не е контрола, но това е така, защото компонентата Menu реално няма графичен образ и представлява списък от MenuItem елементи. MenuItem класът вече има графичен образ и следователно е контрола.

Типичните контроли (Label, TextBox, Button, ToolBar, StatusBar и др.) са наследници на класа Control. Общото за всички тях е, че имат графичен образ и се управляват чрез съобщения.

Контролите, които могат да се скролират (например панелите) са наследници на ScrollableControl. Контролите, които съдържат други контроли и се грижат за управление на фокуса (например формите и диалозите), наследяват ContainerControl.

Класът Control

Класът System.Windows.Forms.Control заема много централна роля в библиотеката Windows Forms. Той е базов клас, основа за всички графични контроли, и определя единна рамка за контролите – програмен модел, по който да се разработват и изпълняват. В него са дефинирани общите за всички контроли свойства и събития.

Свойства на класа Control

Нека сега разгледаме по-важните свойства на класа Control:

- Anchor, Dock – задават по какъв начин контролата се "закотвя" за контейнера си. Тези свойства са много полезни, ако искаме да управляваме размерите и позицията на контролата при промяна на размерите на контейнера, в който е поставена. Например чрез свойството Anchor можем да закотвим дадена контрола на определено разстояние от долния десен ъгъл на формата, в която стои, и при преоразмеряване това разстояние ще се запазва и контролата ще се движи заедно с движението на долния десен ъгъл на контейнера, в който е поставена.

- Bounds – задава размера (ширина и височина) и позицията на горния ляв ъгъл на контролата в рамките на нейния контейнер. Ако контролата е форма, позицията се задава спрямо горния ляв ъгъл на екрана. Ако контролата е елемент от форма (например бутон), позицията се отчита спрямо горния ляв ъгъл на формата (или контейнер-контролата), в която е оставена. Размерът включва цялото графично пространство на контролата. Например, ако контролата е форма, се включва и нейната рамка.

- BackColor – задава цвета на фона. Цветовете са инстанции на структурата System.Drawing.Color, която дефинира множество стандартни цветове и позволява потребителски дефинирани цветове, състоящи се от 4 на брой 8-битови компонента (яркост, червено, зелено и синьо).

- ContextMenu – задава контекстно меню (popup menu) за контролата. Контекстното меню обикновено се появява при натискане на десния бутон на мишката върху контролата.

- Controls – съдържа колекция от вложените в контролата други контроли (ако има такива). Например формите (инстанции на класа Form) съдържат в колекцията си Controls контролите, които са разположени в тях. По принцип всички Windows Forms контроли имат колекция Controls и могат да съхраняват в нея други контроли, но за някои от тях не е коректно това да се прави. Например не е коректно в бутон да поставяме друг бутон или текстово поле. Ако го направим, се появяват неприятни аномалии.

- CanFocus – връща дали контролата може да получава фокуса. Почти всички видове контроли могат да бъдат фокусирани, стига да не са забранени (Enabled=false).

- Enabled – позволява забраняване на контролата. Когато една контрола бъде забранена (Enabled=false), тя остава видима, но става неактивна. Обикновено забранените контроли се изобразяват с избледнял цвят, за да се различават от останалите. Забранените контроли не могат да получават фокуса. В частност забранен бутон не може да бъде натиснат, в забранено текстово поле не може да се пише и т.н. Ако забраним контейнер-контрола, която съдържа в себе си други контроли, всички тези контроли стават забранени.

- Font – задава шрифта, с който се изписва текстът в контролата (ако контролата по някакъв начин визуализира текст). При текстови полета това е шрифтът на текста в полето. При бутон това е шрифтът на текста в бутона. При етикет това е шрифтът на текста на етикета. Ако се зададе свойството Font за формата, всички контроли, които не дефинират изрично Font, го наследяват от формата. Шрифтът, с който е изобразено заглавието на формите, не може да се променя от Windows Forms. Той се настройва от графичната среда на операционната система (от контролния панел при Windows).

Шрифтовете имат следните характеристики: наименование на шрифт (например Arial) или фамилия шрифтове (например Monospace, SansSerif или Serif), стил (например Bold, Italic, ...), размер (например 12 pt или 10 px) и кодова таблица (Cyrillic, Western, Greek, ...). Кодовата таблица е необходима рядко – само за старите шрифтове, които не поддържат Unicode.

- ForeColor – задава цвета на контролата.

- Location – съдържа позицията на контрола в нейния контейнер (координатите на горния й ляв ъгъл). За форми това е позицията на екрана, а за други контроли това е позицията във формата или контейнер-контролата.

- Parent – задава контейнер-контролата, в която се намира текущата контрола. Може и да няма такава (стойност null). Формите най-често имат стойност null за свойството Parent.

- Size – съдържа размерите на контролата (ширина и височина).

- TabIndex – определя реда при навигация с [Tab] и [Shift+Tab].

- TabStop – задава дали контролата трябва да се фокусира при навигация с [Tab] и [Shift+Tab]. Ако се зададе TabStop=false, фокусът не спира в контролата при преминаване към следващата контрола (контролата се прескача).

- Text – задава текст, свързан с контролата. При етикет това е текстът, изобразен в етикета. При бутон това е текстът, изобразен в бутона. При текстово поле това е текстът, въведен в полето. При форма това е заглавието на формата. Текстът е в Unicode и това позволява да се използват свободно букви и знаци на латиница, кирилица, гръцки, арабски и други азбуки, стига избраният шрифт да съдържа съответните знаци.

- Visible – задава видимост на контролата. Ако за дадена контрола се зададе Visible=false, тя се скрива (изчезва, все едно не съществува). Скрита контрола може да се покаже отново, като й се зададе Visible=true.

Методи на класа Control

Публичните методи на класа Control се наследяват и са достъпни във всички Windows Forms контроли. По-важните от тях са:

- Focus() – фокусира контролата (ако е възможно).

- Hide(), Show() – скрива/показва контролата (ефектът е като да зададем Visible=false / Visible=true).

Събития на класа Control

Знаем колко са важни събитията за Windows Forms контролите. Благодарение на тях програмистът може да пише код, който се задейства при различни промени в състоянието на контролите. Ще разгледаме по-важните събития на класа Control:

- Click – настъпва при щракване с мишката върху контролата. При бутон това събитие се извиква при натискане на бутона. При форма Click се извиква при щракване с левия бутон на мишката върху формата, ако в съответната позиция няма друга контрола. Събитието не подава допълнителна информация в аргументите си.

- Enter, Leave – настъпват съответно при активиране и деактивиране на дадена контрола, т.е. когато контролата получи и загуби фокуса. При форми тези събития не се извикват.

- KeyDown, KeyUp – настъпват при натискане и отпускане на произволен клавиш (включително специалните клавиши като [F1], [Alt], [Caps Lock], [Start] и др.). Събитието подава в аргументите си инстанция на класа KeyEventArgs, която съдържа информация за натиснатия клавиш – име на клавиша (инстанция на изброения тип System.Windows.Forms.Keys) и информация за състоянието на клавишите [Shift], [Alt] и [Ctrl].

- KeyPress – настъпва при натискане на неспециален клавиш или комбинация от клавиши. Това събитие се активира само ако натиснатата клавишна комбинация се интерпретира като символ. Например натискането на клавиша [Alt] не води до получаване на символ и не задейства това събитие, докато натискането на клавиша [V] генерира някакъв символ в зависимост от текущия език. Събитието подава в аргументите си инстанция на KeyPressEventArgs класа, която съдържа символа, генериран в резултат от натискането на клавиша.

- MouseDown, MouseMove, MouseUp, MouseWheel – настъпват при събития от мишката, извършени върху контролата – натискане на бутон, движение на показалеца на мишката или преместване на колелото. Събитията подават в аргументите си инстанция на MouseEventArgs класа, която съдържа информация за състоянието на бутоните и колелото на мишката и за координатите на показалеца (изчислени спрямо горния ляв ъгъл на контролата).

- MouseEnter, MouseLeave, MouseHover – настъпват при навлизане, излизане и преместване на позицията на показалеца на мишката в рамките на контролата.

- Move – настъпва при преместване на контролата. Преместването може да се предизвика от потребителя (например преместване на форма) или програмно (чрез промяна на свойството Location).

- Paint – настъпва при пречертаване на контролата (при обработката на съобщението WM_PAINT). В това събитие контролата трябва да извърши пречертаването на графичния си образ. Събитието получава в аргументите си инстанция на PaintEventArgs, която съдържа Graphics обекта, върху който трябва да се извърши чертането.

- Resize – настъпва при промяна на размера на контролата. Може да се предизвика както от потребителя (при преоразмеряване на форма), така и програмно (при промяна на свойството Size).

- TextChanged – настъпва при промяна на свойството Text на контролата.

- Validating – използва се за валидация на данните, въведени в контролата. Валидацията на данни ще бъде дискутирана по-късно в настоящата тема.

Класът ScrollableControl

Класът ScrollableControl е наследник на класа Control и добавя към него функционалност за скролиране. Ето по-важните му свойства:

- AutoScroll – задава дали при нужда контролата ще получи автоматично скролиращи ленти.

- HScroll, VScroll – задават дали контролата да има хоризонтална и вертикална скролираща лента.

Класът ContainerControl

Класът ContainerControl осигурява функционалност за управление на фокуса. Свойството му ActiveControl съдържа във всеки един момент контролата, която е на фокус.

Форми, прозорци и диалози

Формите и диалозите в Windows Forms са прозорци, които съдържат контроли. Те могат да бъдат различни видове: да имат или нямат рамка, да са модални или не, да са разтегливи или не, да са над всички други прозорци или не и т.н.

Класът System.Windows.Forms.Form

Класът System.Windows.Forms.Form е базов клас за всички форми в Windows Forms GUI приложенията. Той представлява графична форма - прозорец или диалогова кутия, която съдържа в себе си контроли и управлява навигацията между тях.

Повечето прозорци имат рамка и специални бутони за затваряне, преместване и други стандартни операции. Външният вид на прозорците и стандартните контроли по тяхната рамка зависят от настройките на графичната среда на операционната система. Програмистът има само частичен контрол над външния вид на прозорците.

Класът Form е наследник на класовете Control, ScrollableControl и ContainerControl и наследява от тях цялата им функционалност, всичките им свойства, събития и методи.

По-важни свойства на класа Form

Всички прозорци и диалози в Windows Forms наследяват класа Form и придобиват от него следните свойства:

- FormBorderStyle – указва типа на рамката на формата. По-често използваните типове рамка са следните:

o Sizable – стандартна разширяема рамка. Потребителят може да променя размерите на такива рамки.

o FixedDialog – диалогова рамка с фиксирани размери. Такива рамки не могат да се преоразмеряват от потребителите.

o None – липса на рамка. Цялото пространство на формата се използва за нейното съдържание.

o FixedToolWindow – кутия с инструменти с фиксиран размер. Рамката не може да се преоразмерява от потребителите и е малко по-тясна от стандартната. Прозорци с такива рамки не се виждат в лентата на задачите (taskbar) на Windows Explorer и при натискане на [Alt+Tab].

- Controls – съдържа списък с контролите, разположени във формата. От реда на контролите в този списък зависи редът, в който те се чертаят на екрана (Z-order) и редът, в който се преминава от една контрола към друга при навигация (tab order). Редът на преместване на фокуса може да се настройва и допълнително от свойствата TabStop и TabIndex.

- Text – заглавие на прозореца. Използва се Unicode, т.е. можем да използваме, кирилица, латиница, гръцки и други азбуки от Unicode стандарта.

- Size – размери на прозореца (ширина и височина). Включва цялото пространство, заемано от формата (рамката + вътрешността).

- ClientSize – размери на вътрешността на формата (без рамката й).

- AcceptButton – бутон по подразбиране. Този бутон се натиска автоматично, когато потребителят натисне клавиша [Enter], независимо от това в коя контрола от формата е фокусът в този момент. Целта е да се улесни потребителя при попълването на форми с информация.

- ActiveControl – съдържа контролата, която държи фокуса. При промяна на това свойство се променя текущата фокусирана контрола.

- ControlBox – задава дали формата трябва да съдържа стандартните контроли за затваряне, минимизация и т. н.

- Icon – задава икона на прозореца.

- KeyPreview – ако се зададе true, позволява формата да обработва събитията от клавиатурата, преди да ги предаде на фокусираната контрола. Ако стойността е false, всяко събитие от клавиатурата се обработва само от контролата, която е на фокус.

- MinimumSize, MaximumSize – задава ограничения за размера на формата – максимална и минимална ширина и височина. При опит за преоразмеряване не се позволява потребителят да задава размер, който не е в тези граници.

- Modal – връща дали формата е модална. Когато една форма е модална, докато тя е активна, потребителят не може да работи с други форми от същото приложение. Всеки опит за преминаване в друга форма не успява, докато потребителят не затвори модалната форма. Ако дадено приложение покаже едновременно няколко форми, които не са модални, потребителят ще може да преминава свободно между тях, без да ги затваря. Свойството Modal е само за четене. Модалността може да се задава първоначално, но не може да се променя, след като формата е вече показана.

- Opacity – задава прозрачност на формата (число от 0.00 до 1.00). Възможно е да не се поддържа или да работи много бавно при някои по-стари видеоадаптери.

- MdiChildren – в MDI режим извлича / задава подчинените форми на текущата форма. MDI (Multiple-Document Interface) е режим, при който дадена форма на приложението (обикновено главната форма) може да съдържа в себе си други форми, които са разположени в нейното работно пространство (като обикновени контроли).

- MdiParent – в MDI режим извлича / задава формата, която е собственик на текущата форма. Важи само за подчинени (child) форми.

- TopMost – задава дали формата стои над всички други прозорци (always on top). В такъв режим, дори ако формата не е активна, тя остава видима и стои над всички останали форми.

- WindowState – извлича състоянието на формата. Формата във всеки един момент е в някое от състоянията на изброения тип FormWindowState – нормално, минимизирано или максимизирано. По подразбиране формите са в нормално състояние – имат нормалния си размер. В максимизирано състояние формите временно променят размера си и заемат целия екран без лентата за задачи (task bar) на Windows Explorer. В минимизирано състояние формите са скрити и се виждат само в лентата за задачи (task bar).

По-важни методи на класа Form

Прозорците и диалозите в Windows Forms наследяват от класа Form следните базови методи:

- Show() – показва формата и я прави активна (фокусира я). Формата се показва в немодален режим. Извикването на този метод е еквивалентно на присвояването Visible=true. Изпълнението на този метод приключва веднага.

- ShowDialog() – показва формата в модален режим и след като тя бъде затворена, връща като резултат стойност от тип DialogResult. Тази стойност съдържа информация за причината за затваряне на формата. Изпълнението на метода ShowDialog() приключва едва след затваряне на формата, т.е. методът е блокиращ. По-нататък в настоящата тема ще обърнем специално внимание на извикването на модални форми и получаването на стойностите от контролите в тях.

- Close() – затваря формата. Когато една форма бъде затворена, тя изчезва и се освобождават използваните от нея ресурси. След като една форма бъде затворена, тя не може да бъде повече показвана. За временно скриване на форма трябва да се използва методът Hide(), а не Close().

- LayoutMdi(…) – в MDI режим този метод пренарежда дъщерните (child) форми, съдържащи се в текущата форма. Начинът на пренареждане се задава от програмиста. Поддържат се няколко вида пренареждане - каскадно, хоризонтално, вертикално и др.

По-важни събития на класа Form

Всички прозорци и диалози в Windows Forms поддържат съвкупност от стандартни събития, които наследяват от класа Form:

- Activated / Deactivate – извикват се при активиране / деактивиране на формата (когато формата получи / загуби фокуса).

- Closing – извиква се при опит за затваряне на формата (например, когато потребителят натисне стандартния бутон за затваряне). Реализацията може да предизвиква отказване на затварянето. Събитието подава в аргументите си инстанция на класа CancelEventArgs, която има булево свойство Cancel, чрез което може да се откаже затварянето.

- Load – извиква се еднократно преди първото показване на формата. Може се ползва за инициализиране на състоянието на контролите.

Основни контроли в Windows Forms

Да разгледаме най-често използваните контроли в Windows Forms: TextBox, Label и Button.

TextBox

TextBox контролата е поле за въвеждане на текст. Може да бъде едноредово или многоредово. По-важните свойства на TextBox са:

- Multiline – задава дали контролата представлява само един ред или допуска въвеждането на няколко реда текст.

- Text – съдържа въведения в контролата текст. Когато свойството Multiline е true, за достъп до въведения текст може да се използва и свойството Lines.

- Lines – масив от символни низове, съдържащ въведения текст. Всеки елемент от масива съдържа един от редовете на текста.

Label

Контролата Label се използва за изобразяване на текст във формата. Свойството й Text съдържа текста, който се изобразява.

Button

Контролата Button представлява бутон, който може да бъде натискан. По-важни нейни свойства и събития са:

- Click – активира се при натискане на бутона.

- Text – задава текста, изобразяван върху бутона.

Поставяне на контроли във формата

Поставянето на контроли във форма става чрез добавянето им към колекцията от контроли на формата. Това може да се извърши чрез метода Controls.Add(…):

Form form = new Form();

Button button = new Button();

button.Text = "Close";

form.Controls.Add(button);

Редът на контролите (т. нар. Z-order, който споменахме по-рано в тази тема) се определя от реда на поставянето им – последната контрола е най-отгоре. Когато използваме Windows Forms дизайнерът на Visual Studio .NET, той се грижи за правилното поставяне на контролите.

Управление на събитията

Прихващането на събитие става чрез добавянето на обработчик за него. За целта създаваме метод, който ще обработва събитието, и след това се абонираме за него. Ето пример:

Form form = new Form();

Button button = new Button();

button.Click += new EventHandler(this.button_Click);

...

private void button_Click(object sender, EventArgs e)

{

// Handle the "click" event

}

Windows Forms дизайнерът на Visual Studio .NET улеснява прихващането на събития, като генерира автоматично обработчиците при избор на събитие от страницата "Events" на прозореца "Properties".

В Windows Forms има няколко типа събития:

- EventHandler – извършва проста нотификация, без да подава допълнителни данни за възникналото събитие.

- KeyEventHandler – събития от клавиатурата. Подава се информация кой е натиснатият клавиш, както и информация за състоянието на клавишите [Ctrl], [Shift] и [Alt].

- MouseEventHandler – събития от мишката. Подава се информация за позицията на мишката и състоянието на нейните бутони.

- CancelEventHandler – събития, които могат да откажат започнатото действие. Примерно, ако прихващаме събитието Closing на дадена форма, което е от тип CancelEventHandler, и потребителят се опита да затвори формата, можем да откажем затварянето, ако данните не са запазени.

Прост калкулатор – пример

Настоящият пример илюстрира използването на Windows Forms за създаването на просто приложение – калкулатор за събиране на цели числа:

using System;

using System.Drawing;

using System.Windows.Forms;

public class CalculatorForm : Form

{

private TextBox TextBoxNumber1;

private TextBox TextBoxNumber2;

private TextBox TextBoxSum;

private Button ButtonCalc;

private Label LabelPlus;

private Label LabelEquals;

public CalculatorForm()

{

TextBoxNumber1 = new TextBox();

TextBoxNumber1.Bounds = new Rectangle(

new Point(16, 16), new Size(72, 20));

TextBoxNumber1.MaxLength = 10;

LabelPlus = new Label();

LabelPlus.AutoSize = true;

LabelPlus.Location = new Point(94, 19);

LabelPlus.Text = "+";

TextBoxNumber2 = new TextBox();

TextBoxNumber2.Bounds = new Rectangle(

new Point(112, 16), new Size(72, 20));

TextBoxNumber2.MaxLength = 10;

LabelEquals = new Label();

LabelEquals.AutoSize = true;

LabelEquals.Location = new Point(191, 18);

LabelEquals.Text = "=";

TextBoxSum = new TextBox();

TextBoxSum.Bounds = new Rectangle(

new Point(208, 16), new Size(72, 20));

TextBoxSum.ReadOnly = true;

ButtonCalc = new Button();

ButtonCalc.Bounds = new Rectangle(

new Point(16, 48), new Size(264, 23));

ButtonCalc.Text = "Calculate sum";

ButtonCalc.Click += new EventHandler(

this.ButtonCalc_Click);

this.AcceptButton = ButtonCalc;

this.ClientSize = new Size(298, 87);

this.Controls.Add(TextBoxNumber1);

this.Controls.Add(LabelPlus);

this.Controls.Add(TextBoxNumber2);

this.Controls.Add(LabelEquals);

this.Controls.Add(TextBoxSum);

this.Controls.Add(ButtonCalc);

this.FormBorderStyle = FormBorderStyle.FixedDialog;

this.MaximizeBox = false;

this.MinimizeBox = false;

this.Text = "Calculator";

}

private void ButtonCalc_Click(object aSender, EventArgs aArgs)

{

try

{

int value1 = Int32.Parse(TextBoxNumber1.Text);

int value2 = Int32.Parse(TextBoxNumber2.Text);

int sum = value1 + value2;

TextBoxSum.Text = sum.ToString();

}

catch (FormatException)

{

TextBoxSum.Text = "Invalid!";

}

TextBoxNumber1.SelectAll();

TextBoxNumber2.SelectAll();

TextBoxNumber1.Focus();

}

static void Main()

{

CalculatorForm CalcForm = new CalculatorForm();

Application.Run(CalcForm);

}

Как да компилираме и стартираме примера?

За да компилираме примера, можем да ползваме конзолния компилатор на .NET Framework за езика C#:

csc CalculatorForm.cs

Можем да извършим компилацията и от VS.NET, но за целта трябва да създадем нов Windows Application проект и да копираме кода в него.

Ето как изглежда примерното приложение в действие:

Как работи примерът?

В примера сме дефинирали класа CalculatorForm, който наследява класа System.Windows.Forms.Form. Този клас представлява главната форма на нашето приложение.

В класа дефинираме необходимите ни контроли – три TextBox контроли (две за въвеждане на числа и една за извеждане на сумата им), две Label контроли и един бутон, при натискането на който ще се изчислява резултатът от събирането на числата.

В конструктора на формата инициализираме контролите и ги добавяме в нея. За целта им задаваме размери, местоположение и някои други свойства. За текстовите полета, в които потребителят ще въвежда числата, които ще събираме, задаваме максималната им дължина в брой символи. За Label контролите задаваме текста, който ще визуализират. За бутона задаваме заглавие. Накрая задаваме начина, по който ще изглежда нашата форма.

В метода CalcButton_Click(…) обработваме събитието Click на бутона за изчисляване на сумата. В него парсваме съдържанието на двете текстови полета, сумираме числовите стойности, получени от тях, и записваме сумата в третото текстово поле. При грешка задаваме невалиден резултат.

Windows Forms редакторът на VS.NET

Създаването на форми, добавянето на контроли, настройката на размерите и местоположението на контролите и други такива операции, можем да извършваме, пишейки директно кода за нашето приложение, както в предходния пример. Разработката на приложения и създаването на потребителски интерфейс по този начин, обаче, е трудоемък и времеотнемащ процес.

Windows Forms редакторът на VS.NET ни дава възможност да правим всички тези неща визуално, ускорявайки процеса на разработка. Той улеснява значително извършването на следните операции:

- създаване на форми

- добавяне на контроли във формите

- добавяне на неграфични компоненти във формите

- настройка на свойствата на форми, компоненти и контроли

- добавяне на събития за форми, компоненти и контроли

Създаване на форма

Създаването на форма във VS.NET става, като от менюто File изберем Add New Item. В появилия се диалогов прозорец избираме Windows Form, в полето за име въвеждаме името на формата и натискаме бутона Open. Нашата нова форма се отваря в редактора на VS.NET:

Добавяне на контрола

Добавянето на контрола става, като отворим формата, щракнем върху контролата в Toolbox, след това щракнем върху формата там, където искаме да е горният ляв ъгъл на контролата, и изтеглим мишката до там, където искаме да е долният й десен ъгъл. Контролата се добавя във формата с определеното местоположение и размери:

Всички контроли имат подразбиращ се размер. Ако желаем да добавим контрола с подразбиращия се размер, можем просто да я изтеглим от Toolbox и да я пуснем във формата (drag and drop).

Добавяне на неграфични компоненти

За да добавим неграфична компонента, отваряме формата, щракваме върху компонентата в Toolbox и я изтегляме върху формата. Тъй като неграфичните компоненти нямат потребителски интерфейс, те не се показват върху формата, а се изобразяват в специална област под нея:

Настройка на свойства

Настройката на свойства се извършва в прозореца Properties на редактора. Ако прозорецът не е видим, можем да го покажем, като изберем View | Properties Window от менюто, натиснем [F4] или изберем Properties от контекстното меню, появяващо се при щракване с десния бутон на мишката върху контролата. От падащия списък, намиращ се най-отгоре в прозореца, избираме обекта, чиито свойства ще настройваме. След това избираме свойството, което ще променяме, и му задаваме стойност. В зависимост от свойството ще зададем текст, числова стойност или ще изберем стойността от списък. Ето как изглежда прозорецът Properties на VS.NET:

Добавяне на обработчици на събития

Добавянето на обработчици на събития също става от прозореца Properties на VS.NET:

За целта от падащия списък, намиращ се най-отгоре в прозореца, избираме обекта, чиито свойства ще настройваме, и натискаме бутона Events, намиращ се под падащия списък. Появяват се събитията на обекта. От падащия списък срещу събитието, за което искаме да добавим обработчик, избираме метода, който ще обработва събитието. Ако ще дефинираме нов метод за обработка на събитието, изписваме неговото име в полето. Друга възможност е да щракнем 2 пъти с мишката и VS.NET ще избере име по подразбиране (името на контролата + "_" + името на събитието, примерно OkButton_Click). При създаване на обработчик за събитие Windows Forms редакторът добавя или намира метода и отваря редактора за код, позициониран точно върху него.

Създаване на калкулатор с Windows Forms редактора на VS.NET – пример

С настоящия пример ще илюстрираме използването на Windows Forms редактора на VS.NET за създаването на просто приложение – калкулатор, който събира цели числа. Функционалността на калкулатора ще е същата като на калкулатора от предишния пример, но този път ще използваме Windows Forms редактора, който ще генерира по-голямата част от кода на приложението.

Ето стъпките за създаването на нашия калкулатор:

1. Стартираме VS.NET и създаваме нов Windows Forms проект.

2. Задаваме на главната форма име Calculator и заглавие "Simple Calculator". Променяме и името на файла от Form1.cs на Calculator.cs.

3. Вземаме от Toolbox на VS.NET три TextBox, две Label и една Button контроли и ги поставяме в главната форма. Задаваме подходящи имена на поставените компоненти. Препоръчително е името на една контрола да съдържа нейното предназначение и тип (или префикс, указващ типа). В нашия случай подходящи имена са: TextBoxNumber1, TextBoxNumber2, TextBoxSum, LabelPlus, LabelEquals и ButtonCalcSum.

4. Задаваме празен низ в свойството Text на текстовите полета. За полето TextBoxSum задаваме ReadOnly да е true. На свойството Text на ButtonCalcSum задаваме стойност "Calculate sum". На свойствата Text на LabelPlus и LabelEquals задаваме съответно стойности "+" и "=". Ето как изглежда формата на нашия калкулатор в този момент:

5. Остава да дефинираме събитието за натискане на бутона. С двойно щракване върху бутона VS.NET ни дава възможност да напишем кода за обработка на събитието му Click:

private void ButtonCalcSum_Click(object sender,

System.EventArgs e)

{

try

{

int value1 = Int32.Parse(TextBoxNumber1.Text);

int value2 = Int32.Parse(TextBoxNumber2.Text);

int sum = value1 + value2;

TextBoxSum.Text = sum.ToString();

}

catch (FormatException)

{

TextBoxSum.Text = "Invalid!";

}

TextBoxNumber1.SelectAll();

TextBoxNumber2.SelectAll();

TextBoxNumber1.Focus();

}

При натискане на бутона парсваме съдържанието на двете текстови полета, сумираме числовите стойности, получени от тях, и записваме сумата в третото текстово поле. При грешка задаваме невалиден резултат.

6. Приложението вече е готово и можем да го стартираме и тестваме. Ето как изглежда нашият калкулатор:

Диалогови кутии

При разработката на Windows Forms приложения често пъти се налага да извеждаме диалогови кутии с някакви съобщения или с някакъв въпрос. Нека разгледаме стандартните средства за такива ситуации.

Стандартни диалогови кутии

Класът MessageBox ни позволява да извеждаме стандартни диалогови кутии, съдържащи текст, бутони и икони:

- съобщения към потребителя

- въпросителни диалози

Показването на диалогова кутия се извършва чрез извикване на статичния метод Show(…) на класа MessageBox. Следният код, например, ще покаже диалогова кутия със заглавие "Предупреждение" и текст "Няма връзка с интернет":

MessageBox.Show("Няма връзка с Интернет.", "Предупреждение");

Ето как изглежда диалоговата кутия:

Нека разгледаме още един пример за стандартна диалогова кутия с малко повече функционалност:

bool confirmed =

MessageBox.Show("Наистина ли ще изтриете това?",

"Въпрос", MessageBoxButtons.YesNo,

MessageBoxIcon.Question) == DialogResult.Yes;

Този код ще покаже диалогова кутия със заглавие "Въпрос" и текст "Наистина ли ще изтриете това?". Преди текста ще има икона с въпросителен знак в нея, а под него – бутони Yes и No. Ако потребителят натисне Yes, променливата confirmed ще има стойност true, в противен случай ще има стойност false. Ето как изглежда диалоговата кутия от примера:

Повече информация за класа MessageBox може да се намери в MSDN.

Извикване на диалогови кутии

Освен стандартните диалогови кутии можем да използваме и потребителски дефинирани диалогови кутии. Те представляват обикновени форми и се извикват модално по следния начин:

DialogResult result = dialog.ShowDialog();

Методът ShowDialog() показва формата като модална диалогова кутия. Типът DialogResult съдържа резултата (OK, Yes, No, Cancel и др.) от извикването на диалога. Задаването на DialogResult може да става автоматично, чрез свойството DialogResult на бутоните, или ръчно – преди затварянето на диалога чрез свойството му DialogResult.

Ако извиквате форма модално, след това задължително трябва да й извиквате Dispose() метода, за да освободите ресурсите, които тя е използвала. В противен случай те ще се освободят едва когато се активира Garbage Collector и ще се използват ненужно дълго.

DialogResult и предаване на данни между диалози – пример

С настоящия пример ще илюстрираме използването на диалози в Windows Forms, ще покажем как диалозите могат да се извикват един друг и как могат да си предават данни.

В примера ще създадем един диалог, съдържащ текстово поле за въвеждане на име и два бутона – OK и Cancel. Този диалог ще се показва при натискане на бутон от главната форма. Ако потребителят въведе име и натисне OK, ще се показва диалог, съдържащ въведеното име, а ако потребителят затвори диалога, натискайки Cancel, ще се появи диалог, указващ, че е натиснат Cancel.

Ето и стъпките за изграждане на нашия пример:

1. Стартираме VS.NET и създаваме нов Windows Forms проект. В редактора се появява главната форма на приложението. На нея ще се спрем след малко.

2. Създаваме нова форма (File | Add New Item … | Windows Form). Сменяме името й на DialogForm, а името на нейния файл – на DialogForm.cs. Задаваме на свойствата й MinimizeBox и MaximizeBox стойности false, а на свойството FormBorderStyle стойност FixedDialog. Тази форма ще служи за въвеждане на името на потребителя.

3. Вземаме от Toolbox на VS.NET една Label, една TextBox и две Button контроли и ги подреждаме върху формата. Задаваме им подходящи имена. В нашия случай подходящи са имената: LabelYourName, TextBoxName, ButtonOK и ButtonCancel.

4. Задаваме свойството Text на LabelYourName да е "Enter your name:", на ButtonOk да е "OK", на ButtonCancel да е "Cancel", а на TextBoxName – празен низ.

5. Задаваме на свойството DialogResult на бутона ButtonOk стойност OK. По този начин при натискането му формата ще се затвори и ще бъде върнат резултат DialogResult.OK. Аналогично на свойството DialogResult на бутона ButtonCancel задаваме стойност Cancel. Ето как изгле


Национална академия по разработка на софтуер
Лекторите » *Светлин Наков* е автор на десетки технически публикации и няколко книги, свързани с разработката на софтуер, заради което е търсен лектор и консултант. Той е разработчик с дългогодишен опит, работил по разнообразни проекти, реализирани с различни технологии (.NET, Java, Oracle, PKI и др.) и преподавател по съвременни софтуерни технологии в СУ "Св. Климент Охридски". През 2004 г. е носител на наградата "Джон Атанасов" на президента на България Георги Първанов. Светлин Наков ръководи обучението по Java технологии в Академията. » *Мартин Кулов* е софтуерен инженер и консултант с дългогодишен опит в изграждането на решения с платформите на Microsoft. Мартин е опитен инструктор и сертифициран от Майкрософт разработчик по програмите MCSD, MCSD.NET, MCPD и MVP и международен лектор в световната организация на .NET потребителските групи INETA. Мартин Кулов ръководи обучението по .NET технологии в Академията.	Академията » Национална академия по разработка на софтуер (НАРС) е център за професионално обучение на софтуерни специалисти. » НАРС провежда БЕЗПЛАТНО курсове по разработка на софтуер и съвременни софтуерни технологии в София и други градове. » Предлагани специалности: § Въведение в програмирането (с езиците C# и Java) § Core .NET Developer § Core Java Developer » Качествено обучение с много практически проекти и индивидуално внимание за всеки. » Гарантирана работа! Трудов договор при постъпване в Академията. » БЕЗПЛАТНО! Учите безплатно във въведителните курсове и по стипендии от работодателите в следващите нива.
http://academy.devbg.org


Национална академия по разработка на софтуер
Лекторите » *Светлин Наков* е автор на десетки технически публикации и няколко книги, свързани с разработката на софтуер, заради което е търсен лектор и консултант. Той е разработчик с дългогодишен опит, работил по разнообразни проекти, реализирани с различни технологии (.NET, Java, Oracle, PKI и др.) и преподавател по съвременни софтуерни технологии в СУ "Св. Климент Охридски". През 2004 г. е носител на наградата "Джон Атанасов" на президента на България Георги Първанов. Светлин Наков ръководи обучението по Java технологии в Академията. » *Мартин Кулов* е софтуерен инженер и консултант с дългогодишен опит в изграждането на решения с платформите на Microsoft. Мартин е опитен инструктор и сертифициран от Майкрософт разработчик по програмите MCSD, MCSD.NET, MCPD и MVP и международен лектор в световната организация на .NET потребителските групи INETA. Мартин Кулов ръководи обучението по .NET технологии в Академията.	Академията » Национална академия по разработка на софтуер (НАРС) е център за професионално обучение на софтуерни специалисти. » НАРС провежда БЕЗПЛАТНО курсове по разработка на софтуер и съвременни софтуерни технологии в София и други градове. » Предлагани специалности: § Въведение в програмирането (с езиците C# и Java) § Core .NET Developer § Core Java Developer » Качествено обучение с много практически проекти и индивидуално внимание за всеки. » Гарантирана работа! Трудов договор при постъпване в Академията. » БЕЗПЛАТНО! Учите безплатно във въведителните курсове и по стипендии от работодателите в следващите нива.
http://academy.devbg.org


Национална академия по разработка на софтуер
Лекторите » *Светлин Наков* е автор на десетки технически публикации и няколко книги, свързани с разработката на софтуер, заради което е търсен лектор и консултант. Той е разработчик с дългогодишен опит, работил по разнообразни проекти, реализирани с различни технологии (.NET, Java, Oracle, PKI и др.) и преподавател по съвременни софтуерни технологии в СУ "Св. Климент Охридски". През 2004 г. е носител на наградата "Джон Атанасов" на президента на България Георги Първанов. Светлин Наков ръководи обучението по Java технологии в Академията. » *Мартин Кулов* е софтуерен инженер и консултант с дългогодишен опит в изграждането на решения с платформите на Microsoft. Мартин е опитен инструктор и сертифициран от Майкрософт разработчик по програмите MCSD, MCSD.NET, MCPD и MVP и международен лектор в световната организация на .NET потребителските групи INETA. Мартин Кулов ръководи обучението по .NET технологии в Академията.	Академията » Национална академия по разработка на софтуер (НАРС) е център за професионално обучение на софтуерни специалисти. » НАРС провежда БЕЗПЛАТНО курсове по разработка на софтуер и съвременни софтуерни технологии в София и други градове. » Предлагани специалности: § Въведение в програмирането (с езиците C# и Java) § Core .NET Developer § Core Java Developer » Качествено обучение с много практически проекти и индивидуално внимание за всеки. » Гарантирана работа! Трудов договор при постъпване в Академията. » БЕЗПЛАТНО! Учите безплатно във въведителните курсове и по стипендии от работодателите в следващите нива.
http://academy.devbg.org