отчет

[Boyan Krosnov <bkrosnov@gmail.com>]

Секретно
екз. единствен
До контраадмирал Роджър Конър
Норфолк.
Отчет за извършена проверка

Сър.
Съгласно Ваше разпореждане от 15 юли 2003г получих заповед да извърша
учебно проникване на българска военна база и да предоставя на Вас
снимки на склад за съхранение на тактически ракети тип Точка.
Като напътствие Вие ми казахте:
Стив, не се съмнявам във Вашата подготовка.
Вие сам се равнявате на взвод морска пехота.
Не давайте никакъв шанс на българите, на карта е поставена и честта на
силите за специални операции.
Имайте предвид че и български диверсант ще се опита да проникне в наша
ракетна част.

В града пристигнах с легендировка на богат английски турист и веднага
почуствах зад себе си опашка. Агенти на един едър генерал с бръсната
глава ми откраднаха още на летището куфара с личните вещи, тоалетни
принадлежности и видеокамера на обща стойност 4500$.
В тоалетната двама агенти под прикритието на гейове се опитаха да ме
ограбят. В ръкопашния бой загубих зъба си с вградената инфрачервена
камера и GPS на стойност 6300$ .
Излизайки от тоалетната видях, че е съсипан и костюмът ми с
антирадарно покритие на стойност 10000$.
Намерих въпросната войнска част и маскирайки се, започнах да водя
денонощно наблюдение, излизайки от укритието само през нощта.
Около поделението беше опъната бодлива тел, около която бягаха кучета
с неопределена порода. Те бяха невероятно зли, вечно гладни и хапеха
всичко до което можеха да се докопат. Хранеха се с това което могат да
докопат в отговорната си за пазене зона. С цел привличане,
нееднократно се опитах да ги нахраня с мюсли и сух хамбургер от
неприкосновения запас на морския пехотинец, но уви, те категорично
отказаха да го вкусят. Предложения салам тип хамбургски местен на
стойност 1,5$/ кг също отказаха. Когато Аз им демонстрирах яденето му
те ме гледаха с мрачен интерес. И имаше защо. Получих силно натравяне
сър.
Представяте ли си сър да се нахрани с местен аборигенски салам капитан
от морската пехота?
Длъжен съм да ви доложа сър, че на четвъртия ден, впредвид
обстоятелствата с натравянето, свърши запаса ми на американска
тоалетна хартия, а походния биоклозет се препълни. Едва оживях, когато
се свърши и походния дезодорант и от укритието ми се понесе зловоние
от което бягаха и местните цигани.
За целта се наложи да взема квартира под наем за 12$/ден и да се
измия. Позвъних на жена си и и казах че много я обичам. Подключих се
към местната телефонна централа с цел подслушване на телефонната линия
на войнската част.
Сър, аз отлично владея литературен български, но българските военни
говорят на непонятен сленг, част от който дословно привеждам::
- Господин капитан ебания фатмак пак е заебал службата и бичи карти
някъде с други ебани фатмаци. Новобранките до един се се тръшнали по
креватите и хъркат като рязани бургии.
На което капитанът отговаря:
- Лейтенант, бомбе недоклатено, ами ти какво правиш да ти го начукам в
три ката???
Направих извод че този сленг не се поддава на дешифровка.
След крайно неудачния опит с телефона се върнах към кучетата като им
предложих гъши дроб от 15$/кг.
Изядоха го. Започнах да ги храня редовно. След два дни най
съобразителното куче изрови дупка под бодливата тел и по следата ме
намери в конспиративната квартира, като започна яростно да лае и да
стърже по вратата.
Не го пуснах от страх да не се демаскирам. 
Псето от яд се изходи пред вратата и се върна към местослужбата си.
Лайната ги събрах всичките. Вечерта облякох суперкостюма тип Стелт и
го натрих с кучешки лайна. Промъкнах се под бодливата тел.
Кучетат ме подушиха и широкоотворили очи наблюдаваха придвижването на
Голямата купчина.
Веднага след кучешките къщички лежаха големи продълговати сандъци с
руски надпис "Не открывать!Взрывоопасно!" и непознати символи и букви:
от типа на УВО 91, УВО 93, УВО 98 .
Покрай сандъците мирно спеше часови.
Не го събудих.
Отворих един сандък.
Ракети!! Целите покрити с ръжда. Явно камуфлаж. А къде са истинските??
За всеки случай поставих в сандъка снимка на Доналд Ръмсфелд.
Затваряйки сандъка се закачих за гвоздей и скъсах суперкостюма.
Събуди се часовия и извика:
-Стой кой идва?!!
Погледна ме, нарече ме глупак и че съм го изплашил и пак заспа.
В далечината се виждаше ниско и ярко осветено с прожектори помещение.
Пред него часови и сигнализация с бодлива тел.
Това е. 
Елиминирах сигнализацията, светлината и часовия.
Прекъсвайки прводника към видеокамерата забелязах, че проводника е
само с обвивка без медна жица.
Явно действат в автономен режим.
Опитах се да разбия видеокамерата и след удара разбрах че това също е
камуфлаж, защото тя беше дървена.
Къде е истинската нямах време да търся.
Пристъпих към вратата с електронна брава.
Въведох код от лаптопа, бравата зазвъня, забръмча, от нея започна да
бие ток, но не се отвори.
Правилно ни говориха в академията в Норфолк че българската електроника
не се поддава на логика.
Докато се мъчех със бравата акумулаторите на лаптопа паднаха и се
наложи да ги изхвърля(50$). И да се залепя за тавана.
Чуха се стъпки на приближаващия часови.
Той се приближи плътно и почука с приклад по електронната брава.
- Кой е, мамка му? - се чу отвътре.
- Аз бе педал.
Врата се отвори.
Всичко беше толкова просто като навигация по глоубмастер.
Лепенките не издържаха на екстремалните условия на варосания с паяжна
таван и аз паднах, разбивайки телефона за спътникова връзка и самото
си ухо на обща стойност 3200$.
Дочаках заминаването на часовия, от когото се носеше дъх на алкохол,
явен признак за наличие на ракетно гориво.
Почуках с крак по бравата.
- Кой е пак бе мамка ви?!
- Аз.
-Кой си ти бе путка майна?
След преминаването на непреводимия жаргон аз си спомних че в такива
случай в академията са ни учили да говорим истината и казах:
- Стив, от Уисконсин.
Часовият се досети че зад врата е чужд човек и от любопитство отвори. 
Елиминирах часовия и се огледах.
Голямо помещение без прозорци и вентилация и надпис "Артелно".
Силно се носеше мирис на алкохол.
На маста голяма чаша, пълна дополовината.
Отворена консерва с надпис "Русенско варено".
Чували с картофи. Навсякъде.
Учил съм че алкохолът е ракетно гориво, но ракетите явно бяха скрити
сред чували с картофи.
Помирисах чашата и направих извод че това са точно ракети с малък
обсег щом горивото се залива с чаши.
Започнах да разхвърлям чувалите с картофи и намерих желязна туба с
надпис "Медицински спирт".
В това време на вратата се почука.
- Кой е, мамка ви - попитах аз
- Ние.
Паролата беше неправилна.
Не отворих. Пак почукаха.
- Кой?
- аве майна, отваряй, баба ти от мексико е.
- Грешка, баба ми е родена в Айова. 
- Коой??
- Отваряй бе бомбе, твойта мамка.
Реших да ги примамя и отворих.
В следващия момент ме тресна един юмрук и ми счупи носа (1000$).
Съвзех се когато часовите ме изхвърляха през бодливата тел.
Чух кодираните преговори на отдалечаващите се войници:
- Аве, майна, отде се взе тоя битник, мамка му проста, облечен в
полиетилен и овалян в кучешки лайна. Баси вонята. Ако фатмака разбере
че е влизал в Артелното, освен 10 денонощия арест ще ни бъркат в
задниците на цялата рота и познай, старите кучета ще ни пийнат мозъка.
Болеше ме всичко.
Суперкостюмът( 100 000$) беше скъсан о овалян в картофи. Наложи се да
го закопая.
На другия ден заемайки наблюдателния си пост забелязах тримата часови
изпънати пред сандъците и един сержант им крещеше:
До сега само снимки на голи жени намирах в сандъците а сега къв е тоя
педераст, резбите ли обърнахте, мамка ви?
Тъй като нямах сили да продължа операцията, преминах към вариант "Б" и
се прибрах в базата.
Всичко разходи по операцията: 530 246$

Сър, пристигайки в Норфолк се запознах с отчета на диверсанта на
разузнавателно управление към ГЩ на българската армия:
Той в течение на четири седмици е разглеждал военната част през
прозорците на близкия бар, и когато парите му свършили с последните
200$ се хванал на бас с един от американските охранители че не може да
сложи фотографията на дядо си - артилерист от Виетнам на някоя от
охраняваните ракети.
Сержантът поставил снимката и за да вземе 200$ я документирал със
снимка на ракетата.
На следващия ден от разузнавателно управление позвънили в
американската база да махнат фотографията от ракетата.
Отчетът на българския диверсант изглежда така:
200 $ - самата операция.
100 $ - колата в която е спял понякога. 
900 $ - уиски
200 $ - боб по мексикански
5400$ - разходи по жени с леко поведение 
Общо: 6800$

В заключение, сър считам, че нашите учения по оцеляване са съвършенно
неефективни. Ние сме научени да ядем скакалци, змии, скорпиони и
зелена трева. В България това го нямаше въпреки че търсих.
Тоалетните ни не са в съответствие с бойните нужди.
Във връзка с това моля да бъда изправен на двугодишни курсове в България.

Ваш: капитан трети ранг Стив Маккинли.

// неизвестен автор
--------------------------------------------------------
To subscribe send mail to humor-request@lists.nat.bg with
'subscribe humor' in body.
-------------------------------------------------------